автор: Lachistata

Мислех, че утрото ще е
тържество на светлината,
победила нощните превъплъщения
на безсънни шутове
и жалки гномове,
стиснали в кривите си ръце
парчета кошмари
и уморено недоспиване...
Не...
Утрото е поредната кал,
в която стъпваме боси
и непораснали,
поредната куха фигура
на излишна любов,
натъпкана с претенции,
изисквания
и наднормени очаквания,
поредната горчивина,
поредното съжаление,
поредният блудкав кошмар,
който ме посрещна толкова гола,
поредната мръсна риза,
която облякох насила-
да имам нещо отгоре си.
Не чакам деня,
не искам да идва...
Страхувам се...