автор: bROkO

не признали вината си днес,
крачим бавно към тънката сутрин.
незаконни деца на Умора и Стрес,
търсим прошка във хиляди утре-та.

сами в световете на другите,
ние сме нежеланите рожби.
дори не частица от Многото,
ние сме винаги чуждите.

живеем на ръба на възприятията,
живеем за трошици от емоции..
проправяме си път, неозъснато,
поставяйки за следващия знаците.