автор: Smyrfietka

Той никога нямаше да бъде неин...
Но тя се стремеше към него с цялото си същество.
С жаждата на изгубил се в пустинята скитник,който вижда само оазиси и тича полудял към нищото.
Ала тя го искаше.Още щом го зърна в онзи есенен ден-така лъчезарен,усмихнат,искрящ-тя потъна в сребристите му очи и не можа да си поеме въздух от смущение и очарование.Кой бе той?-един обикновен мъж,който обичаше живота и хората около себе си и който ги привличаше с ентусиазъм и доброта.Красавец?-не и по начина,по който разбира красотата една жена.От него просто струеше светлина...
Не беше ангел,нито свят човек-само един млад и чаровен мъж...Ала тя не можеше да се отдръпне-въпреки различията помежду им,въпреки обществените пречки.Ненавиждаше другите жени,които се навъртаха около него и явно флиртуваха,докосваха и гледаха този,за който тя не преставаше да мисли дори за минутка.Какво й ставаше-сякаш бе единствен-светъл образ в нейното черно и нищожно ежедневие.
Една вечер,когато остана за пореден път сама в къщи и зарови мисли в своята душа,тя осъзна-няма надежда за този,който не вярва сам в себе си.Тогава всичко губеше смисъл и очарованието на мъжа избледня.
Да,той стана един обикновен човек,който обичаше живота и помагаше на другите да намерят своето място в него.Той беше мъж-млад,ухажван и желан от всяка здравомислеща жена,но ТЯ никога нямаше да го има.Защото вече не се стремеше към него-не се давеше в сребристите му очи и не се задъхваше,щом той влезе в стаята...Какво стана?-може би тя се страхуваше да се влюби и губеше устрем,още щом нещата са в зародиш.Може би просто той не беше подходящ за нея...
И така-сега го гледаше как я гледа,докосва и й се усмихва,но очите му оставаха далечни като сребристите звезди на небето.Повече не се залъгваше-щеше да открие друг пристан,където да спаси душата си от ураганите и обратите на любовта.
Дали не се бе появил в далечината сред ледовете един малък огън,който чакаше само да бъде разкладен?...Тя не знаеше-ала един друг поглед привличаше вниманието й,скрит зад сериозност и мълчание.Фиксираше я и сякаш искаше да й каже много неща,но от устните на младежа не излизаше и думичка.
Все пак тя долавяше топли искрици в зениците му и нова надежда обля крехкото й ранимо сърце...
Може би се бе устремила в грешната посока и сега получаваше втори шанс?...