автор: velar

И слиза потокът към тъмните долове,
където зората заспива със страх
А пъплим нагоре, с пресъхнали дрОбове -
една костенурка, вълчица и аз.

И хълмът, обрасъл с бодлите на глога,
ни среща със знаме от вятър ленив
и чуваме тримата как усмихва се бог,
и с облак ни гали, най-пленителен стих.

На върха примирени сред тревите скимтим
не от смъртна умора, не от злоба и страх.
А защото от хълма, през озонния дим

като кули на замък от детска игра
разпилени видяхме как изправят стени
безброй върхове и една планина.