автор: kap4ica

Замръзнали са градските площади
и улиците са самотно тихи.
Над новопобелелите квартали
безмълвно Витоша наднича.
Аз нямам вкъщи хубава камина,
а само радиатор, но студен.
И няма кой при мене да намине
в идващия праз(нич)ен ден.
Прозорецът е мойто огледало
и аз надзъртам в чуждия живот.
Увита с най-дебело одеало,
в мекотата търся мъничко любов.
Край мен - разхвърляни парцали,
парчета снимки - спомен стар,
разлистени червени календари...
И стиховете ми (поет без()дар)

А Витоша ме гледа по-смълчана
над зимно-побелелите квартали.
Не София, а хората са от стомана...
А нежно-мили нейните площади...