автор: malvina

Вали по мене, а лицето ми остава чисто.
Оглеждам калните снаги на хората и ми е студ че ги боли,
че в душата им тежи
мечтите им, че са в лъжи,
че съдбата е извила гръб и отказва да говори...само им мълчи.
Нозете ми и те са чисти.
Как успях да ги отлитна,
да ги отлепя от всичко низко,
да ги пречупя в коленете и да ги принудя да кръжат,
сама не зная.
Улавям се единствено, че някак чисто всичко в мен ухае,
непоносим е аромата на различност.
Доловим е някак и лесно бялото превръща се в злокобност.
В края, отпуснах уморени ласки,
отдадох се на всичмки сиви...най-подире струпах мисли.
Нека да ме имат,
да съм тяхна.
В замяна искам единствено парче от нечия окаляна душа.
Тогава ще съм цяла.
Не наивно бяла, а сглобена от желания и истини жена.