автор: lff

И ти казвам, Сократе, нека Херакъл те закриля, че почете пира ни и седна с дрипавия си химатион, до нас най-знатни мъже на полиса,
наредени тук по своя чин и достойнства. Че то не пир, а академия бих го нарекъл при вида на толкова доблестни мъже, които с целомъдрието си и своята образованост са цвета на града, противно на някои що се надпреварват да смаят събеседниците си със суетни намерения и неуките си разсъждения, що само във виното търсят смисъла на безличното си съществуване. А приказките им, когато са на площада – варварски, доброто от лошото не могат да различат, въпреки че си набавят всички нови книги и на Демонстен, и на Тукидит, на славния Атик. Разбират прочетеното толкова, “колкото магарето от лирата, когато мърда ушите си в такт с музиката” . А после в тъмна доба, след като опият умовете си с вино ще дадат по някоя драхма за младо и красиво момче, син на някой от присъстващите или носач при корабите, да задоволят с него срамните си страсти, макар, че според Платон, човекът на две е отрязан и мъж и жена е направен от боговете. Или жена по сенките ще прелъстят, за да се савукопляват, като животните, вместо да я оставят да върши къшната работа, макар че мъжът с жена трябва да се събира, за да върне своята андрогинност, както Платон е искал да каже на неговия пир. Защото хване ли го някой бакхическия бяс , от него нищо не очаквай, по-добре такъв човек прогони с камъни. И както е казано в поезията “мразя паметливия сътрапезник” , защото с какво би те запомнил, с майсторската ти риторика, с възхвалните химни, които ще изпееш или с полятия хитон от елексира на Дионисий. От виното се радва само долната страст, а душата, тази дето я знаят платониците – вехне.
И ти казвам, Сократе, както пишат Клавдий Елиян и Помпоний Мела, траките много носили на пиене. А виното им било блудкаво и недовряло. Разни билки слагали в него, че по-бързо да се опият и да виждат сънища на будно. А на жените си вино не давали, защото девойките се омъжвали от името на племето, а не от родителите и се давали срещу наем или купуване. Те пък хвърляли тайни семена в огньовете, за да дишат пушека им и да се омайват. А трибалите, преди да влязат в бой изпивали по цял фиал с вино, за да им дойде смелостта. После образували четири редици в сражението – първата от слабите, втората от най-силните, третата от конниците и последната от жените, за да възпират и хулят отстъпниците.
Древляните пък живели по зверски обичаи, убивали се един друг, ядели всичко нечисто и у тях нямало бракове. А ридимичите, вятичите, северяните имали общ обичай: ядели като скотове и говорили срамни неща пред бащите и снахите си, и по 2-3 жени водели. А това е от виното, защото и то не било чисто, а мътно и гъсто и медовина го наричали.
И ти казвам Сократе, според Марк Варон се налага да внимаваме в броя на събеседниците при един пир. Той трябва да не е по-малък от броя на грациите и да не надвишава броя на музите. Иначе хубава трапеза е направил симпозиархът , добър андрон е спретнал, вкусни гозби поднасят робите, мъдри неща си говорим с добри събеседници. А всичките тук достопочтени присъстващи познават тайните на мъдрия пир и от храната разбират. Че пирът е беден и дебелашки, ако гостите не преядат само от трътките на домашните птици, а който яде от другите места на птици, няма никакъв вкус. Знае се, че само бекасът заслужава да бъде изяден до край . И хекатомба да сервираш и славееви езици, подпържени с фурми – все един стомах имаш. А сухото месо на топка става и после трудно се преглъща, защото – я да видим – винце не виждам на трапезата, а отдавна напреднахме в симпозиона .
Че и кой да ти го донесе, ако не някоя от последователките на Сафо и стих да ти изпее, защото кой друг, а не виното акушира поезията. Когато вакханките разчленили тялото на Орфей, изхвърлили главата и лирата му в Хебър и течението я отнесло до Черния залив на остров Лезбос. А онези били жени за чудо и приказ. Телата им, като изваяни от Фидий, косите им – като на Афродита, стъкмени от пяната на морските вълни. И понеже мъже нямало при тях, вдигнали Орфеевата глава и прибрали я. Не е вярно, дето се разказва, че не обичали мъжете, такива при тях не се свъртали, защото нямали вино да им налеят. Като нас сега – я да видим – празни са скифосите ни, а в избата на домакина, говори се, много бъчви имало – и вино от Критско грозде – черно като маслини, и от Самотраки донесено – на слънцето приличало.
А заедно с главата вакханките захвърлили и лирата. А после Неант синът на тиранина Питак я откраднал, за да завладява хора и птици със звука й. Но щом прокарал пръсти по струните, глутница кучета привлякъл и разкъсали го тези, дето немеели от Офеевата лира и кротували. Като Орфей го разчленили и захвърлили. Защото хубавото нещо, само в добри ръце показва хубоста си. А има ли нещо по-хубаво от изкрящото вино, черно като небето над Александрия, преди да запалят фара, тежко, като камъка на Сизиф, мъдро, като словото на Демонстен. И нежни ръце женски да го налеят в скифоса и да ти кажат думи лъжовни, а ти да ги приемеш за истина без очи от чашата да откъсваш.
И ти казвам, Сократе, редно е да вярваме на Анаксимаст, защото той е доблестен мъж и уважаван от тук, та чак до Кападокия, където хората живеят в бъчви и имат само по един фенер, закачен за чемберите, за да търсят истината и в безлунна нощ и в жарко пладне. А бъчвите им са празни и разсъхнати, защото техният тиран забранил виното. Жените си оставяли нощем отвън до фенера да чакат истината, ако се мерне през тъмното. Вярвали, че този фенер ще им помогне да я прогледнат. Някакъв странстващ ритор ги бил подучил така, Диофраст ли му беше името или Диоген, не помня, доста са годините на гърба ми. А той парепатетик ли е бил, питагореец ли, стоик ли, само Зевс знае и Хера, дето все мърмори зад гърба на Гръмотвержеца. А бъчвите преди с вино били пълни, руйно и рубинено било, ляло се във всеки дом и храм, и по улиците за демоса. И дълго търсили истината в дъното на всеки скифос и току я намирали, но виночерпецът наливал отново и тя – истината пак се скривала. А после, когато хората отново изгълтвали фиала, за да я видят, вече очите им гледали размазано и не можели да я различат. Чудели се, истината във виното ли е или виното е самата истина и когато разсъждавали на всеки пир, установили, че и едното и другото е едно и също, защото виното е език. Особен език със собствен синтаксис и семантика. Свръхсемантичен и антисинтактичен. Граматиката му е по-скоро Тикаграма. Освободен и винаги истинен. И за него не важи закона за изключеното трето. И този пир, на който сме седнали ние с тебе и толкова уважавани мъже на полиса е кучешки, защото трезвият обяд на който не се пие никакво вино се нарича “кучешки”, понеже кучето все още не е изобретило виното .
Благодаря ти, о доблесни Сократе, че така мъдро реши да извикаш виночерпеца и да налееш празните ни скифоси. Вгледайте се, граждани на полиса, отворете очите си добре! Това, което виждате в чашите си, е амброзия. Когато боговете правили това питие, за да имат вечен живот, едно клонче се търкулнало от Олимп, вятърът го отнесъл и поникнало долу до понта. От него хората грозде набрали и се опитали и те амброзия да направят, но излязло виното. От тогава то присъства на трапезите ни, за да ни свързва с боговете. И Платон в “Законите” ни казваше, че пламналите от виното дух и тяло на човека били “прахан и искра за дарбата и добродетелта му” .
Но има три вида вино – черно, бяло и средно. Черното създава мъжкото семе, бялото – урината, а средното - истината за едното и другото .