автор: thundergoddess

Често в живота си се сблъскваме със зли и недоброжелателни хора, колкото и да не ни се иска. Те измислят мрежи от пъклени планове и интриги, целящи да ни наранят.
В крайна сметка се оказва, че колкото и да се мъчим, ние добродетелните хора сме се хванали в капана на находчивите злодеи за пореден път.

Нужно е да се отбележи, че добродетелни хора на света просто няма. Всеки от нас си има поне един порок, в повечето случаи даже и повече. Това, че не си признаваме пред хората и пред самите себе си означава, че се самозалъгваме и на това отгоре залъгваме и другите. Ако не намерите друго, ето, това е вашия порок.

Все пак не отричам, че на света има една голяма група от хора, които са решили че трябва да приземят Рая на земята. Този тип хора се мислят за добродетелни и живеят в практическата илюзия, че някога, след много време може да станат даже и идеални. Стремежът на “добродетелния” човек е да следва сляпо пътя на доброто. Понеже всички хора са тръгнали по тази пътека, те имат еднакви стремежи, идеали и какво ли още не. Нужно е да познаваме само един такъв тип, за да направим до голяма степен правилни заключения за останалите.

Голяма част от порочните хора не осъзнават, че са такива, но правят каквото им сърце иска и не се вписват в идеала на добродетелните хора. Те дори и не подозират, че вредят някому.

Да предположим, че скъпият читател сега изпада в двоумение дали е добродетелен или не е. Според мен, един човек, който е егоист в никакъв случай не може да се впише в групата на добродетелните хора. Не, че в егоизма има нещо лошо. Това е илюзия, която “идеалните” хора, ангелите земни са създали за нас, за да се мъчим да изкореним един съвсем нормален човешки порив. Добродетелния е отдаден на грижата за другите и в повечето случаи не поглежда себе си, защото смята това за порочно. В някой слънчев ден, обаче е възможно другите хора да забравят да се погрижат за въпросния тип. Тогава той пада в бездната, тъй като е бил прекалено зает с другите, а не със себе си. Трябва веднъж завинаги да се разбере, че човек, ако не се грижи сам за себе си не може никъде да успее, защото другите около него едва ли изгарят от желание да приличат на бавачки, които стриктно следят новите оферти как да издигнат “бебето” си или изобщо как да се погрижат то да е добре. Хората трябва да преследват сами целите си и да се грижат за себе си, стига да използват законно и морално удържани методи за целта.

С написаното по-горе аз заявявам, че подкрепям Аристотел в мнението му.

Аз не считам, че всички хора трябва да са лоши. Само не харесвам начина, по който добродетелните хора заличават същността си, за да станат бледо копие на библейски персонаж (в повечето случаи). Човек не трябва и не може да бъде идеален, той трябва да бъде себе си. Веднъж осъзнал това, той сам ще открие, че трябва да живее като се старае да поддържа баланс между илюзиите и реалността, между своите цели и тези на другите, и изобщо да търси златната среда във всеки един аспект на живота. Веднъж попаднал в златната среда, човекът ще е близък до другите хора и несъзнателно ще е станал добър – със своите положителни и отрицателни характеристики. Тогава може би ще разбере, че не му трябват добродетелни хора.