автор: zIa

Изпратил ни е Бога една жестока суша
лехите пресушава, изгаря всеки плод,
на тънки ленти цепи пресъхналата гуша,
а тялото се гърчи във смрад и гъста пот.

Небето е заспало, забравило за тези,
които дълго чакат да пръсне на сълзи
онази сладка влага, която от земята
във вид на сладки струи и сок ще пропълзи.

Към облаците гледат създания безумни.
Движение очакват и сплитат сетива.
Съдбата е жестока, дъждът не ще да плисва.
Нацепена земата предрекла е смъртта.