автор: ben

Тази вечер са окапали звездите...
Тъмно е... Студено... По пътеките
вървим и заедно със уличните кучета
мълчанието си понесли бавно крачиме.
А в мен виелици от буйни ветрове.
Препускат необяздени до днес коне.
Приятелско докосване или прикрита страст?
Да искам и да чувствам ли е грях?
Ще те излъжа ако кажа, че не ме страх.
А не искам... И не те усещам като брат!
Не си за мене просто ти познат,
със който самотата да споделям.
Разума си от душата си разделям...
По-дяволите! Нека ме боли.
Оставяй белези и рани! Да кърви!
Докога ще се потискам и преструвам?!
Искам да те галя и целувам!
Искам те, каквото и да струва!
Искам те, дори да си на друга!
И дори да бъде всичко пак лъжа,
когато във ръката си ръката ти държа,
или загубила се в твойте устни
(жаравата си влажна щом изпусна)
във камък се превърна или в лед,
а целия ми свят да е проклет...
Но пак мълчим... И думите не стигат.
Кажи звездите как да ги достигем?
Това не е измислица и не е сън.
Във мене ли си – най-реална съм!
Студ и мраз... Небе зездънно...
Гъста тишина... Посока тъмна...
Вървим сами... А уличните кучета
сигурно си мислят, че обичаме...