Влезе във храма - стъписана, раздвоена,
отговор търсеше без да задава въпрос –
свещица запали пред иконата осветена
и сведе глава пред младенеца Христос...
Грях ли е, Боже, да влезе неверница в храма?
Грях ли е да те гледа с насълзени очи?
Грях ли е да обича и страда за двама
или пък грях е от любов да й загорчи?...
Прости й, Боже, много са грешките й -
цялата тръпне, обладана от страх
и си признава за всичко - човешко е,
но нали признанието, казват, е половин грях?....
Тихо е в храма – немее амвона,
светлосенки златисти чертаят бразда...
Само по малката чудодейна икона
сълза се търкулна и остави следа...
.... Тя... се изправи, не беше същата,
все едно на гърба й пришиха крила...
Излезе в снега, не отмина просяка,
бръкна в джоба си и му даде
последната си парА...