автор: npoBpaTeHuk

“Халтура е всяко нещо, което е направено през куп за грош срещу някакви пари. Като се направи добре, престава да бъде халтура." – Андрей Слабаков, пред в. "Труд"; 12.2006
Ерата на “Камъните падат” донесе на наш’та мила родина не само старите коли на Европа,”Инглиша” и другите придобивки на модерното пазарно общество – донесе ни революция в образованието.Тема на тази статия ще бъде академичната страна на нещата, превръщането на институти в университети и появата на “Нов свободен не-знам-си-еди-какъв-си университет”,смяната на учебни планове,квалификации,но по-специално маменето(няма нищо общо с майки).Хаосът в образователната ни система определено удари с пълна сила и висшето ни образование.

Едва ли има някой човек,който да не се е сблъсквал с феномена, наречен поновому cheating.Историята на феномена е дълга, и ако трябва да погледнем в исторически план от еволюционна гледна точка, той води началото си от някой си Хомо еректус или Неандерталец,който свива мръвката на другарчето и после се пъчи пред някоя женска.От библейска гледна точка Каин уби Авел с цел облаги(и завист, де) и после излъга Бог.Най-лесно може да обобщим явлението като ползване на непозволени похвати(най-често лъжа),с цел облага.
От моите родители,а и от други хора,съвременници на Петилетките, дочувам за съществуването на феномена,макар и в по-слабо развита и ограничена форма.Може би все тоталитаризмът има и добри черти тавариш, Сталин...шегувам се.Но предполагам,че все пак е така – тогава хората не били толкова покварени от материалистичното или по скоро ги е било страх от шамари :) .Която и от тезите ми да е вярна, не дава огромно значение,значение дава това, с което се сблъскваме СЕГА.
Скорошна случка от моето битие още ме изпълва със смях.Беше лето две хиляди и седмо,месец май – месец последен от летен семестър на ТУ-София.Зала не-знам-си-коя(абе във втори блок в ЦИР-ея).Информатика II(програмиране на Visual C++ за простосмъртните).Няма да споменавам името на преподавателя,но само ще кажа,че ходи и в НБУ.Дожаля ми за жената.40+ човека сме се събрали в зала за максимум 24.Аз не че съм светило в програмирането(а пък то и беше 1 програмиране – едномерен масив с функция за претърсване или смяна беше за 6),но с 1 вечер и сутрин учене човек отива спокоен.На какво бяха свидетели моите изморени очи(от 17’’ MAG) – вакханалия на преписването.Куцо и сакато,без ограничен брой хора(под 25%), работеха колективно,с тетрадка,с hands free,а върхът на сладоледа беше заместник-студент - добър приятел,който “разбира на тъпото C”.Добавете шум от около 30-40 децибела,отваряне и затваряне на вратата,телефони,хиления и ще получите една перфектна картинка на ставащото на финалното контролно по информатика.
Горната случка е може би от най-типичните, описващи преписването по българските университети,но не бива да подценяваме изобретателността на днешния студент – може би в това изкуство са се развили Архипреписвачи,чиито умения и подвизи са станали легенда.Моята позиция – ми то по принцип невземаем изпит няма(е, все пак съм за 2 курс...) стига малко да си седнеш на...стола(исках да напиша задник,ама не написах).И все пак, за да бъда обективен(и да не ме намразят тези,които четат това) ще спомена,че съм толерантен и широко скроен човек като George Wallace…шегувам се.Наистина толерирам преписването,дотолкова колкото да прескочиш трапа,да минеш бариерата...абе да изкараш 3.Обаче не мога да толерирам това аз да уча като болен от някакъв тежък синдром(няма да споменавам име,че някой може да се обиди) седмица или повече и да изкарам някаква измъчена четворка или петица,а някое тарикатче, дето е спало до 1 след обяд след поредната заигравка по някоя незнайна кръчма, да дойде и да изпълни дълга си към запазването на студентските му права(уау, колко възвишено звучи) и да препише за 6...........Изход от целия порочен кръг – еми преподавателите да спрат да толерират,но може би най-важното е в самите нас.Ние утре на работа от другарчето ли ще правим проект или от нета.Естествено има и морална гледна точка на цялата работа,обаче сигурно ще предизвика смях у повечето студенти,изкарващи и магистратура по гореописания начин.
Феноменът cheating(повтарям chEAting,не chatting за не разбралите досега...) не се изчерпва само с това.Проявленията му сред академичните среди са много,като се започне от невинната детска игра “Прееби другарче” и се завърши с грозната кражба на дипломни работи...Заверки,стажове,курсови работи, протоколи, уверения, стипендии, maphack(опа, май се поувлякох) – всичко, което може да има нещо общо със странната институция, наречена университет(без кражбата на стотинките във фонтачето пред ректората на ТУ – имам подозрения към обслужващия персонал).Може би и ние, като една социо-етническа група с неясни корени(я Индия,я Сатурн), просто изгаряме от кеф,като преметнем някой(ех, бате, по-сладко нема).И в крайна сметка рано или късно това пак идва до нашите глави рано или късно.Може би в пост апокалиптичен свят пък да ти потрябва да сведеш съединение тип “Звезда” до “Триъгълник”.....
Кой е виновен – еми, всеки би казал “Не съм аз!”,ама май всички сме виновни.....Абе, май има нещо общо с чалгизацията(мнението ми за чалгата е като за хомосексуалистите – абе не ми пречат,стига да нямат нищо общо с мен) – не може да се кършиш “без дрехи и задръжки”,а утре да имаш изпит.Вместо да пишеш реферат, да идеш да си купиш някой парцал за 200лв.(щото е фиешън!).Безспорно са виновни и някой хора “отгоре”.Толерирането от страна на преподаватели,легализираната корупция на места(тия от УНСС да не се правят на светци!),вманиаченото поведение и странните изисквания на хора с титла професор...Абе, то е модерно днеска всички да плюят по държавата,та и аз се чудя,ама в крайна сметка не сме ли ние държавата, бе, ааааланкооооолу(както би казал моя любим водещ от любима телевизия ;) )?Не ги ли избираме ние тези интелектуално импотентни люде,с които ставаме за смях пред света?”Ама аз не гласувам!” – ще се оправдаят повечето от вас.Ми тогава к’во искаш от държавата?Млък!Пий си бирата по време на избори и философствай като Буратино!Изглежда стигнахме и до една от любимите ми причини – “добре облечените бизнесмени” :) :) :).Винаги ме избива на смях като стигна до тях – просто сме уникални като нация с тях!Даже долу киселото мляко!Нека изберем след кастинг при Славиту някой от неговите “добри приятели” за лице на България пред света.Младежта (включително студентите) виждат тъп,като второразреден чистач на кенефи, да кара “Новата S класа,батеееее”,като водачът на споменато превозно средство има максимум спортно училище.Абе, ако ще и нобелов лауреат да си, ще си зададеш въпроса: “За какъв чеп тоя олигофрен я кара тая кола,к’во е направил?”.Еми нямат стимул да учат хората,като хем може по лесния начин,хем нема да имаш повече пари от тоя...
За финал нещо оптимистично: “За децата по земята най е хубаво, когато...”.Шегувам се.Абе, хайде верно да си направи заедно Академичната култура,а не тази халтурка,на която сме свидетели.В крайна сметка нека не оставяме висшето образование да се превърне в средно...Ако ще учиш – прави го,ако ще ставаш про геймър, ходи в Корея,ако просто се чудиш какво да правиш 4 години, не ставай студент, по дяволите – само сереш на пометеното.”Как ще ги стигнем...”, както беше казал Тодор Колев – еми трудно,ама поне си заслужава да опитаме и да доближим българските университети до съответното ниво,както в ЕС.Нали ние сме “Бъдещето на България”(май имаше такава фондация с мъглива дейност...) – ако ние сме едни сериозни и подготвени хора и най-вече не си бием шута на запад(това е друга тема,ама неизбежно има допирни точки),то до 20 години(не 800 дни – не съм такъв лъжец) може и да имаме една по-уредена държава,в която да можем да живеем като нормални хора!



P.S.Може би не съм казал всичко по темата в тази статия,но уви съм прост и ограничен,поне ще се радвам ако събуди малко размисли у вас.Искам също така да изкажа благодарности на “Български тълковен речник” – четвърто фототипно издание на БАН,София 1993,където разбрах как се пише вакханалия.Благодарен съм и на чичо Стефан,който още миналата година възбуди интереса ми към темата наред с “миришещия на комунизъм Linux”.Също така благодаря на всички студенти,които познавам и по този начин ми помогнаха да изградя една по-малко или повече достоверна картинка на нещата.Благодаря и на Боби Черногоров и Мишо Тодоров,които ми показаха,че наистина може да си направиш лимонада,когато живота ти поднесе лимон.