автор: alauda

В душите си
остаряваме и изстиваме
седим
и забравяме да попиваме
дните и нощите
успяваме само да спим
без да проглеждаме
налага се слънцето с взлом
да разтваря клепачите ни
трябва все по-ниско да се навеждаме,
за да видим теменужките,
които смачкваме под провлачени стъпки
и все по-неотложна става нуждата
да мълчим.