автор: mila_nejna

`Га ше си ма земиш, мари Божкей?
Белким най-пудир са гътна…
Драснату уж било, ама може
ей тъй на! Внизапну да са врътна...
Мъка ми й! Ни искъм веч да вида
стрина ми Дубринъ кък са перчи,
пустата му й дъртъ кикирида
пуд ръка с чуж` мъШ ми са кикерчи...
Два пъти по-дърта йе ут мени,
па за хубус - вода да ми носи...
да... ма си й фанала чуждуземиц,
нищу чи в чужбинъта йе просяк.
Джеймс му вика - да й англиченин,
ама то чувьек ли й... та да ти отдумъ,
ходи важян, свъсян, все наперин,
ай да му й***... да ги тръшни чумъ!
Дету минът - джукъта пувива,
мръсну билу, дажи миризливу,
чакай бре - Дубринъ де я скива?
А па с`я са гушити щасливу!
Де гу вадът тоз късмет, бре `ора...
мъка ми й, сърцету ма притяга!
Удър ше ма тресни ду стубора,
чуждуземиц по на мени ми приляга!
К`ват съм младъ, стройнъ, убъвицъ,
дА гу сдуша, па даръ с либовни ласки,
дА му станъ нинъгледна гудиницъ,
не кат` Доба - нощим да гу стряскъм!
Аку ни си найда англиченин,
прЕбери ма, Божкей, ше са врътна!
Аку са ни фръцкам, `са наперя,
мъка ми й, ут завист ша съ гътна!!!