автор: dara33

"Тя струна бе под моите милувки.
И плач, и смях безумен беше тя.
Живееше тя само от целувки,
от песни и от мирисни цветя."
     К. Христов

Тя му се виждаше замислена и отнесена. Не посмя да попита нищо, защото познаваше нейната безпардонна откревеност и това малко го плашеше. За него в неговия свят и откровението имаше дозичка с която да се мери. Беше с дозатор. Не винаги е най -доброто да чуеш истината. В очите й имаше едно особено пламъче, което му се стори подозрително, но стисна зъби. Не беше най- добрата стратегия да действа на първо сигнална. Челюста му изпука от напрежение. Тя го погледна с красивите си очи и попита:
-Какво има да не си зле?
-Не просто е от напрежението. Няма нищо- и после я целуна за здравей.
Тя позволи на устните му да докоснат едната й бузка. Сякаш бягаше от тях.
-Нещо не е наред ли?- попита той.
-Всичко е както трябва спокойно. Търся се.
Усмихна му се загадъчно приличаща на Мона Лиза.
Имаше нещо, което беше добре да не разравя. Сякаш временно прибра томахавката на войната. Той я гледаше и се разкъсваше на хиляди парченца от поникналата в душата му ревност, но той беше семейния, а тя свободната. Нямаше право да иска обяснение или оправдание за постъпките й. Не искаше да се карат, защото намеренията му бяха други. Щеше да люби тази жена дето изпепеляваше душата му.
-Ела седни в коленете ми- тихо и нежно каза той.
Тя пристъпи и седна в него. Гледаха се изпитателно и предизвикателно.
На война! Понякога напрежението се стопява като лански сняг при наличието на търпение и нежност. Той я погали. После целуна нослето, очите, езика му премина към шията. Тя притвори очи. Харесваше й начина по който я целуваше. Плътта на жената се разля в ръцете му. Тя се остави на удоволствието да бъде целувана и докосвана от нежното връхче на езика. С ръката си заопипва гърдите й. Тя се отдръпна от него и разтвори домашната си роба. Остана гола и топла в ръцете му. Той все още облечен остана седнал, а тя се намести удобно върху него. С ръка го загали по мъжкото му достойнство. Чувстваше неговото желание и това я превръщаше в тигрица. Разкопча ризата му бавно и засилваше тръпката на удоволствието. Гърдите му бяха докснати от нейното езиче и той се разстресе от сладко усещане по тялото си. Целуваха се бясно и телата им се призоваваха. Тя разкопча панталона му и нетърпеливо извади влудяващата я плът. После удобно намести таза си отгоре и заизвива тялото си върху му- носеща се от ритъма на желанието и стремежа й да достигне блаженство. Преплетени като змии един в друг те опитваха вкусът на греха.
Адски божествен вкус!?
Тя движеше тялото си бързо напред и назад и когато достигнаха финала усетиха блясък на светлини около себе си.
Тя наведе главата си към него. Облегна се на рамото му и притихна спокойна и прекрасна. Топлите им тела се наслаждаваха от достигнатото удоволствие. Галеше гръбнакът й. Винаги я докосваше с внимателни пръсти, защото му напомняше за музикален инструмент свирещ най- върховната симфония- тази на страстта. Тя изстена от удоволствие и останаха притиснати в тишината на ноща. Мълчаливи всеки със своите болки, съмнения и страхове. Той осенен от мисълта, че нещо се е случило с нея, но тайната е за предпочитане.
"Всяко нещо има своето време"-така си милеше той.
Тя осенена от безвъзвратния факт, че се разкъсва от желание и страст по двама мъже. Дори повече от това. Изпитваше любов, а това я плашеше до смърт. Сега доволна в ръцете му и облегната на рамото му можа да изпита адските езици на огъня, който я изгаряше като безумие. Плътта й гореше. Сърцето й изгаряше. Душата й вреше в капана на страстта и любовта по двама мъже, които я правеха зависима, слаба и силна същевременно. Смесицата от разнообразие на чувства и съмнения в собствената й душа я стресна и уплаши. Никога не беше предполагала, че е способна да се забърка в такава каша.
" Сигурно изживявам втори пуберитет"- така помисли тя преди да стане от него и да каже, че е време да вечерят. Луната смутена надничаше през прозореца и се чувстваше объркана от онова, което ставаше в душата на пеперудената жена! Тя светеше мълчаливо и огряваше двете тела седящи, потънали в мълчание и поемащи вечерята си. Приличаха на хора изпълнени с желание за любов и още нещо...


б.а. следва Телата / нощ деветнадесета /