Денят
съблече пръв
прозрачната си риза.
Поруменя нощта,
от тази
бързо споделена
голота,
и смъкна бавно
черното си наметало.
Пресегна се
за няколко звезди
и с весела ирония
интимните си части
поприкри.
Тогава
в цялата си
твърдост
падна възнак
палавият ден.
С очите си
звездите ми
погълна,
поокопити се…
След тях и мен…