автор: miglena

Под наметало, искрящо като огнен лъч,
под лунно-сребърна ефирна дреха...
Фееричното видение на име Афродита
прикривало... любовна обреченост ...

Родена сред вълните, творение на
мъжката сила на Уран (захвърлена
от Кронос всред пенливия Океан...),
отгледана на остров Кипър от Хорите,
красивооката Афродита била желана
от почти всички господари на Олимп...
Така поне се разказва в легендата :)
И оттогава почитат Афродита като
богиня на любовта и красотата...
Но тъжна е съдбата на чаровната
и омайваща властелинка на сърцата,
забавлявала се да възпламенява
вулканично и земетръсно боговете
за любовни връзки с простосмъртни...
Зевс я обрекъл да се влюби в Анхиз,
чуднокрасив принц с тяло на бог, но
уви... орисан не на безсмъртие, а на
човешка тленност, старост, смърт...
Останалото е... по-скоро... еротично,
отколкото... митично... и преди всичко
не по божествен, а по човешки начин
обречено... без право на "помилване"...
В една-едничка нощ успели да се слеят:
Анхиз и Афродита, земята и небето,
тленността и безсмъртието, той и тя,
митичните същества, превърнали се в
символ на... любовната обреченост...

Но затова пък споменът за тях оживява
всеки път, когато една-едничка, солена
като Океан и съхранила силата на Уран
мъжка сълза сътворява своята Афродита...
и на любов по човешки, по демоничен,
и по... всевъзможен начин я обрича...