автор: ognian

В това априлско утро Василий Блохин се събуди рано, с тежка глава. Беше спал лошо – тревожеше се за трудната задача, която му предстоеше. Блохин отговаряше за изпълнението на смъртните присъди в Лубянка.
От години ръководеше отряда, който наказваше осъдените врагове на народа. Лично бе изпълнил смъртната присъда над стотици врагове, сред които Всеволод Майерхолд, Исак Бабел, Михаил Колцов,Тухачевски, Ежов. Никога ръката му не бе трепнала, защото знаеше, че служи на справедливото дело на вожда и партията. Но сега партията му беше поставила наистина трудна задача. Да накаже полските военопленници, които бяха вече осъдени от политбюро, тъй като заплашваха съветската власт.

„Татко, ще пиеш ли чай?” – отекна звънък момичешки глас и прекъсна мислите му. Застанала на вратата, дъщеря му го гледаше усмихната, с лице огряно от първото априлско слънце.

„Да, скъпа” – усмихна се в отговор Блохин и с обич я погали по русата глава. После се запъти към кухнята, където младата му съпруга вече бе запалила печката. Блохин я целуна, притисна я към себе си и каза с въздишка:

„Днес заминавам в командировка за около месец. Не знам кога точно ще се върна”.

„Но защо сега ми съобщаваш?” – изрече с изненада тя. „Ще ни бъде трудно сами да се справим за това време”.

„Е, знаеш, че не мога да избирам командировките” – сви рамене Блохин. Съпругата мълчаливо сложи чаша с чай пред него. Знаеше, че повече не трябва да задава въпроси.

Вечерта на същия ден Блохин заедно с още тридесет колеги пристигна в лагера Осташков, където бяха затворени част от поляците. Веднага започнаха да изпълняват задачата – оборудваха една къща със звуконепроницаеми стени и изградиха допълнителна пристройка, като временен склад.

След два дни, в тихата априлска нощ Блохин започна работа. Препаса се с кожена касапска престилка, сложи кожени ръкавици и шапка. И започна да убива. По двеста и петдесет човека на нощ. Отлично постижение, дори и за офицер от НКВД. Първо снемаха точната самоличност на обречените. След това въвеждаха хората при Блохин, който ги убиваше с изстрел в тила. Временно трупаха телата в пристройката, сетне с камиони ги изнасяха и погребваха в горите.

В следващите двадесет и седем нощи Блохин успешно изпълни партийната задача – отне сам, с ръцете си, живота на седем хиляди души, по двеста и петдесет на нощ. Работата беше изморителна, понякога дясната му ръка и показалец изтръпваха, затова Блохин стреляше в тила на човека с лявата си ръка. Много пъти не успя незабавно да разбие главата на пленника и трябваше да стреля втори път с дясната си ръка. Кожената престилка и ръкавици подгизнаха и натежаха от кръв и телесни части. Наложи се да доставят нови и това отне време, но Блохин се справи – вече бе автоматизирал действията си и работеше без забавяне.


Осъдените влизаха в малката стая, осветена от мътна, жълта крушка. Блохин ги поглеждаше за секунда и бързо зареждаше оръжието си. Жертвите посрещаха смъртта различно. Мнозина крещяха предизвикателно, други отправяха последна молитва към небето. Останалите гледаха с безмълвни, безумни очи човекът с престилката. Някои падаха на колене, лазеха на пода и с ридания молеха за милост. Блохин им помагаше да се изправят и внимателно ги обръщаше с гръб към себе си.

В същото време колегите му също усилено работеха. Защото имаше още осемнадесет хиляди души за убиване. Почиваха само един ден – на първи май. Тогава те се изкъпаха, преоблякоха и отпразнуваха международния ден на работническата солидарност. Но никой от колегите му не изпълни така безукорно партийната задача, както Блохин. Може би затова, само неговото име не беше забравено, макар и в покрайнините на историята. Което никак не е справедливо, тъй като Блохин без съмнение е един от най-добрите изпълнители на смъртни присъди и партийни задачи.

В края на командировката той се изнерви. Започна да убива с досада и нетърпение, защото искаше да се върне в къщи, при семейството си. Блохин беше много привързан към невръстната си дъщеря и младата си съпруга.

Той почина след години, през февруари 1955. Преди това му отнеха генералското звание, заради недостойни действия, несъвместими с генералските пагони. Никой не знае дали някога е сънувал кошмари, дали си е спомнил за някой от многохилядната сива, еднаква редица от смъртници. Може би е мислил за близките си в последните дни. Нека не се питаме как е възможно човек да убие седем хиляди души и да продължи да живее. И да продължи да убива. Но преди всичко – защо малцина днес в света знаят кой е Блохин и какво е извършил.

Та нали той само изпълняваше заповеди!


********************************************************************

През пролетта на 1940 по заповед на съветското правителство, в гората край Катин бяха убити без съд и присъда около 25 000 хиляди полски военопленници – офицери, лекари, учени, адвокати, учители, писатели, журналисти. За няколко седмици НКВД унищожи половината от полското офицерство и голяма част от полската интелигенция. Десетки години СССР позорно и страхливо отричаше страшното престъпление. Едва в началото на 90-те новите руски власти признаха вината на съветските си предшественици.