без мисъл ме остави
без думи и без дъх
върховните ти глупости
направо ме сразиха
така ли правиш всеки път?
как може да си мислиш
че тези малки
зле скроени
и безформени интриги
ще ме заплетат
как може даже и да предположиш
че ще позволя
на теб
незрелия, неопитния
да ме мяташ по върбите
все едно минавам през това за първи път
предложих всичко
ти отказа
помисли, че ще си играеш на велик
е, знаеш ли какво
не мога вече да се занимавам
с незрели хрумки
на излизащ от тийнейджърството тип
оставих те достатъчно да преосмисляш
реших, че все пак има нещо
в тоз правистки ум
уви...
пропадна и последната надежда
да открия малко бодър разум
без време се оказа ти „за нищо - много шум”
недей, не се опитвай да ме сваляш
не минават леките усмивки
с остроумните шеги
недей се втренчва
сякаш искаш нещо да ми кажеш
а пускай ми ръката и се откажи