автор: snowking

Деля те със Австрия.
Ти вече си там,
тя още е там...
Аз тук съм, където
ви няма и двете.
Нито теб, нито Австрия.
Събуждаш се сутрин
като мелодия.
И насищаш със нея
очакването ми
да се събудиш.
Светло звучи -
отражение
на мъничко слънце
в пъстрите
сънени още очи.
Чаша кафе до слънцето,
и усмивка до чашата.
Всяка сутрин
виждам това на монитора.
То е нашето
вместо Здравей,
вместо Обичам те.

Всяка сутрин... до снощи,
когато замина
за Австрия.
Следват
разделени дни.