Понякога аз спомням си с тъга
Отминалите дни, когато бяхме двама.
Докосването нежно на твоята ръка,
Разпалваща във мене огнен пламък.
Аз още помня целувките ти нежни.
Ти и морето говорехте ми за любов.
Вълните се разбиваха във пяна белоснежна,
Обагряна във розово от изгрев нов.
И още помня твоята лъжа:
“ще бъде вечна любовта ни в радост и беди”,
но обещанието ти забрави във мига,
в който вълните заличиха оставените в пясъка следи.
И както всичко във живота – отмина лятото, настъпи есента,
Изстина пясъка, изстина морската вода,
Изстина заедно с тях и любовта.
И само есенния дъжд звъни по ледени стъкла.