автор: Kloto

По поръчка на dafna:)))


Сутрин, когато се събуждах първото, което виждах беше огромния задник на моя транзистор. Така си беше. А на върха на задника й седеше още един по-малък, но не и по-красив задник.
Надигнеше ли се от кревата разтваряше широко огромната си миришеща на развалени яйца уста. Херците, които вадеше от дълбините на свойта паст бяха способни да съборят вякакава бетонна конструкция. " Дай фафла!" кънтеше усилвателя й. Едвам говореше, тъй като почти нямаше зъби.
Веднъж изпадна в необяснима истерия. Врещеше та се кинеше. Превключваше рязко от къси на дълги вълни. Звукът ту се намаляваше, ту се увеличаваше. Не стигаха звуците, ами се появиха и ултразвуци. Те разбиха цялата ми система. В объркваността ми взе, че ми се разхлопа вратата, която пък се отплесна, стоварвайки се на изкривеното й лице. Падна последния й зъб. Положението стана драматично. Първоначално тя застина, а в последствие заразмаха озлобено с уродливите си антени. Побягнах с всички сили и тичах докато не стигнах до близкия парк, където се скрих зад един храст. Крих се там няколко дни докато се окопитя. На няколко пъти в съзнанието ми изплуваше вече далечният й и неяснен образ, за периода когото беше съсем нова, нямаше повреди, имаше зъби и от нея се носеха само прелестни звуци...
В този момент зърнах едни модел транзистор с дълги крака. Веднага се затичах към нея и й казаха :"Леле-е-е-е! Ама, ти имаш стра-а-а-а-а-ашно интересни очи!" При произнасянето на магическите думи "страшни" и "интересни" транзисторите губят ума и дума. Та и тя така. Направо падна по гръб. Производителят на тези транзистори май здраво са се изгаврил с автоматчинети им настройки. Дългокраката си ме прибра в кухнята и дълго време всичко беше наред. С времето обаче и на нея започна да й става нещо. Или глъхнеше или трещеше. Самите й програми станаха скучни. Още по -досадни бяха и другите елекроуреди, дето обичаше да ги мъкне вкъщи. Куткудякаха понякога до среднощ. Водеха се разни безумни разговори от сорта на " ...Аз слагам и малко босилек...." и дори по- страшни : "...СкивА ли Пена къф шикозен парцал си е сложила на главата?!..." С времето и краката й се оголемиха, вече приличаха на елекричски стълбове. Започнах да излизам все по -често от вкъщи. Заливах фризера си с мастика. От време на време ходих по магазините да гледам новите готини модели транзистори.
Така фиксирах едно малко и сладко транзисторче. Май си беше чистак ново. Сигурен съм, че беше и в гаранционен срок. С няколко скока се озовах до нея и й казах онова за очите плюс няколко яки лафа за истините в живота.Тя ме гледаше с увистало до земята чене и пълни с възхита очи. Когато я целувах беше благодарна. Обичаше да повтаря :"Ти си велик!". Усмихвах се снисходително "Естествено, че съм велик- мислех си- това е пределно ясно... Дори и пърхутките в гората го знаят." Готино ми беше, че го казва, де. И гениийте се нуждаят понякога от ласктелства. Това последното й го казах. Тя падна по гръб. Само вечер се налага да я прибирам в магазина, преди да затвори, че иначе става много късно. Хубавко беше т`ва транзисторче, а най- хубавото му беше, че въобще не забелязваше ако врътна Volume-то на някой друг транзистор. Само не успях да разбера какво й стана изведнъж. Заяви ми, че вече сме трима и едния е излишен. Май визираше мен. Странно. Понякога късно вечер разсъждавамна над това пардоксално поведение, но все така продължавам да не разбирам...
Сега основно се скитам по улиците. Ако някой транзистор със стра-а-ашно интересни очи се нуждае от хладилник;) то нека знае, че аз съм напълно свободен и абсолютно готин. И ако иска да пием по едно питие нека заповяда на пазарчето в Младост, където се търкалям с едни контейнери..мнооо яки пичове.

* В българският език думата " транзистор" е в мъжки род. В този случай обаче тя е в женски... лошото е, че и аз не разбирам по какви причини.