| Музиката като омагьосано море
прегърна крайбрежно хората.
Подхлъзна се в брега на нашата нощ.
Поля ни с невъзможност. През забранените ни погледи изтече.
За да открие всеки в себе си
море от другия.
Да разбере,че си липсва.
Припомнихме си - онова,
което не е било.
Но... би могло да бъде!
Беше нощ на взаимност...
Спомените,
виночерпец на бягството,
нахлуваха в гърдите.
Събличаха тайните.
И ги люлееха,
с вълшебни звуци.
Мигове-червени въглени-
подаваха невидими ръце.
Преливаха един в друг.
И като коледни лампички
намигаха
в едно далечно небе.
Музика отпиваше
от минало и настояще.
Крадеше влюбените в танц
от забранено докосване.
Нощта нехаеше.
Сякаш ни имаше и нямаше.
Бяхме там,но...
НЕ Бяхме!
Някъде...
Зад хоризонта на този свят.
Тела от жажда
танцуваха
несбъднат блус.
Публикувано от aurora на 11.12.2007 @ 13:53:11
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Несбъднат блус" | Вход | 10 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Несбъднат блус от dimension на 11.12.2007 @ 14:34:16 (Профил | Изпрати бележка) | Извън пространството
на знайните вселени,
извън осиротяло
минало
от абортирани
несбъднатости,
тела от
недоимък
танцуват
блус...
........
Поздрав за стиха ти, Омая, много ми хареса.
Просто написах едно мое, само мое виждане.
|
Re: Несбъднат блус от vanya777 на 11.12.2007 @ 14:40:49 (Профил | Изпрати бележка) | Не...никакви такива несбъднатости
всичко е реално - Вие сте в танца:)
Омаичка усмихни се
ето ти поздрав от мен
Тръпнещи струни.
Телата са цялост,
отронена в тях.
Недоизречен акорд.
Сълзи.
Танц,
блясък,
и стон.
Ноти във стъпки
дансинг,
мечти.
Звуци- горящи съзвучия.
Ритъм на блус.
Усещам ръката ти.
Как гали,
вчерашен порив
и днешно съзвучие.
Стихът ти е много хубав мила! |
Re: Несбъднат блус от milcho на 11.12.2007 @ 16:36:27 (Профил | Изпрати бележка) | Ето мила о`Мая,
че стана,
макър, че по друг беше
рефрена.
Бяхме ли
или
не бяхме тогава,
във тази нощ,
синьо-зелена?
И в червените въглени се
отразяваха,
косите ти ярко чевени,
а морето пък,
прати бяла вълна,
поздрав,
за очите ти,
синьо-зелени!
И всеки сам от нас
бе изживял, изтуптял,
тези мигове неотброени:
Събличащи тайни,
поля с невъзможнст,
и две ръце синьо-зелени.
Небето, луната, плеядите,
също,
се спираха и удивени,
гледаха как две сърца,
взаимно преливаха,
като коледни лампички
синьо-зелени!
|
Re: Несбъднат блус от Lisica (tviva@abv.bg) на 11.12.2007 @ 17:40:41 (Профил | Изпрати бележка) http://bntruse.tv/licata.php?id=12 | Припомнихме си - онова,
което не е било.
Но... би могло да бъде!
Беше нощ на взаимност...
Спомените,
виночерпец на бягството,
нахлуваха в гърдите.
Събличаха тайните.
Никого не можа да заблудиш, така че недей и пробва, Омаичке! това си е стар мерак и стара, неконсумирана напълно, любов....Не е ръждясала вашата......
Целувки!!!!
|
Re: Несбъднат блус от LATINKA-ZLATNA на 11.12.2007 @ 18:30:31 (Профил | Изпрати бележка) | "Тела от жажда
танцуваха
несбъднат блус."
Мила, сбъдне ли се този блус и всичко отива на вятъра,
но все пак ти желая да се случи - нали трябва сама да се увериш!
Хареса ми, Екзотично цвете! |
Re: Несбъднат блус от jantreya (valshey@dir.bg) на 11.12.2007 @ 19:28:36 (Профил | Изпрати бележка) | Омагьоса ме морето на музиката,
разлюляно от талантливото ти перо.
Поля ме с възможност да се потопя в красотата на стиха ти!
Очарована съм!!! |
Re: Несбъднат блус от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.12.2007 @ 20:35:31 (Профил | Изпрати бележка) | Музиката, която ни полива с невъзможност /Чудесна метафора!/ и
може да изтече " през забранените ни погледи" - та ти си нарисувала вълшебството на мига, мила!
Желая ти твоята душа да танцува само в сбъднати мечти-истини! |
Re: Несбъднат блус от Ida (cwetiata_na_ida@mail.bg) на 29.11.2008 @ 00:03:10 (Профил | Изпрати бележка) | "Мигове-червени въглени-
подаваха невидими ръце."
Разбиващо попадение!
Благодаря за удоволствието да прочета, Омайа,
лек и релаксиращ уикенд!
|
Re: Несбъднат блус от mariq-desislava на 02.03.2014 @ 12:32:43 (Профил | Изпрати бележка) | Това ми се падна на "Щукни Хули".:) Като ромолене на погледи го усетих. |
| |