На С.
Юнско прежуря,
               раменете ми се стапят..
Негаво се стичам в обедните длани на брега
с пръсти вкопани в
               пясъчно-седефената безметежност.
Дантелено бяла морска пяна
милува канелените ми прасци..
Приласкана, лягам покорна в коритото
на първото стъпало..
изваяно от опиващо-тътнещата мелодия
на снощния прибой.
Последното, което си помислям
преди канона на вълните да отмие
грешните ми стъпки е... разхерметизиране
И вълните покриват, пропиват, прощават,
копняно интоксикират неслучилото се...
               МИР..
..и случвам се - сред СИНЕВА.