Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 0
Всичко: 447

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОстровът на Колопендър - 2
раздел: Приказки
автор: velar

Вятърът размахваше невидимо ветрило и между листата на прашните къпини се мяркаха два чифта очи.
- Аз малко ще подремна - каза първият чифт. - И не яж морковите, моля те!
- Ей, нали ги изяде преди час!
- Преди час!? Лъжец! Беше преди мноого часове и отгоре...абе дали не ме баламосваш като ме гледаш, че съм замаян от глад - и широка усмивка освети лицето на зайчето Бърничко, който само след миг хъркаше като новородено локомотивче.
А носорогът Колопендър продължи да оглежда пътя. Не минаха и десет минути и по пътеката се зададе старият леопард. Когато стигна до Голямата палма, сякаш по знак на съдбата, той се спря. Колопендър направи едновременно две неща - натисна черното копче на странната кошница пред себе си и ритна Бърничко по задника. Дори успя да извика:
- Не бой се, чичо Пари!
Старият леопард едва ли го чу. Тежка мрежа го хлопна по главата, обля го топла течност и той рухна под палмата. Но Бърничко стреснат и полусънен се въртеше като пумпал и високо нареждаше:
- Какъв сън, олеле, какъв сън! Един тон моркови и ти...само с един ритник срути всичко в реката...
Но Колопендър не го слушаше, а зает с бръмчащата машина покриваше със зелена пяна горкият стар леопард.
- Пускай изплакване!
- Изплакване - готово! - докладва заекът.
- Сушене, старт!
- Ест, капитане, суштарт!
- Вдигам мрежата!
- Събужданеее! И Бърничко убоде леопарда с огромен остър трън.
Той отвори очи и Колопендър му подаде парче огледало. Чичо Пари припадна отново.


Публикувано от aurora на 11.12.2007 @ 09:58:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   velar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1267 четения | оценка 5

показвания 16347
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Островът на Колопендър - 2" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Островът на Колопендър - 2
от feniks74 на 01.01.2008 @ 06:44:00
(Профил | Изпрати бележка)
А???