Вятърът размахваше невидимо ветрило и между листата на прашните къпини се мяркаха два чифта очи.
- Аз малко ще подремна - каза първият чифт. - И не яж морковите, моля те!
- Ей, нали ги изяде преди час!
- Преди час!? Лъжец! Беше преди мноого часове и отгоре...абе дали не ме баламосваш като ме гледаш, че съм замаян от глад - и широка усмивка освети лицето на зайчето Бърничко, който само след миг хъркаше като новородено локомотивче.
А носорогът Колопендър продължи да оглежда пътя. Не минаха и десет минути и по пътеката се зададе старият леопард. Когато стигна до Голямата палма, сякаш по знак на съдбата, той се спря. Колопендър направи едновременно две неща - натисна черното копче на странната кошница пред себе си и ритна Бърничко по задника. Дори успя да извика:
- Не бой се, чичо Пари!
Старият леопард едва ли го чу. Тежка мрежа го хлопна по главата, обля го топла течност и той рухна под палмата. Но Бърничко стреснат и полусънен се въртеше като пумпал и високо нареждаше:
- Какъв сън, олеле, какъв сън! Един тон моркови и ти...само с един ритник срути всичко в реката...
Но Колопендър не го слушаше, а зает с бръмчащата машина покриваше със зелена пяна горкият стар леопард.
- Пускай изплакване!
- Изплакване - готово! - докладва заекът.
- Сушене, старт!
- Ест, капитане, суштарт!
- Вдигам мрежата!
- Събужданеее! И Бърничко убоде леопарда с огромен остър трън.
Той отвори очи и Колопендър му подаде парче огледало. Чичо Пари припадна отново.