автор: Kloto

Вдъхновено от великолепния стих на ufff :

Хладилник
автор: ufff

(sms откъм кухнята)

Приличаш на моя хладилник:
голям, почти празен и стерилен.
Ти бръмкаш, той - не.


Имаше едно време един хладилник. Той живя при мене дълго. Бих казала дори прекалено дълго. Може би дори ужасно продължително. Всички такива вечни хладилници се казваха Мраз. Та и моя беше същия. Мраз често бръмчеше. Понякога нетърпимо. Често не можех да спя от него. А и ежедневното му размръзяване започна да ми омръзва. Веднъж-дваж дори му изгоря лампичката. Мисля, че го правеше нарочно. Знаеше, че така ме изнервя. Май и Мраз беше започнал да ми се дразни. Струва ми се нова кухня му се искаше,а и печка с керамичен плот ако може. Постепенно отвратителното му бръмчене стана денонощно.Тресеше се целия и се опикаваше перманентно. По цял ден ходих с парцала из кухнята да му чистя порозиите, а той гледаше самодоволоно всякаш е извършил геройство, а не се е оплескал целия. Писна ми от него и с шутове го изхвърлих на улицата. Аз и през прозорецът бих го изхвърлила, но се притеснявах да не премаже с тромавото си туловище някой невинен минувач. Не го знам сега какво прави дали е на някое сметище или бръмчи на нечия друга глава.Не че не се сеща да се обади. Обажда се от време на време, но не защото се интересува как съм, а за да узнае имам ли нов хладилник и какво представлява той. Знам, че тайно се успокояваше, че ако има такъв сигурно той е куче марка и не може да му стъпи на малкия пръст. Мраз понякога съзнаваше липсата на някои свои положителни качества и обичаше да злослови срещу другите хладилници (а, и не само тях). Наричаше всичко живо и неживо недоразумения на техниката или дори в честите си моменти на пълен дискомфорт да крещи "керливи алитератни аналафабети..." и тям подобни.
След като изхвърлих Мраз се наложи да си намеря нов хладилник. Отидох в магазина за бяла техника, но всички нови модели хладилници са добили онзи педерастки вид (нямам предвид каквато и да е била сексуалност. Неволно когото говоря за хладилници все тая дума ми идва на устата). Продавачката с мазна усмивка предложи един и ентусиазирано изброяваше доотойнствата му. Дремеше ми какъв е... Питах само работи ли и възможно ли да не бръмчи. Не бръмчал каза тя и наистина изглеждаше поне различен от Мраз. Пих 2-3 чаши прах за пране и се прибрах вкъщи с новата придобивка. Новият обаче се оказа, че съвсем за нищо не ставаше. Направо си ми го пробутаха развален. Опитах се да живея с него, но той въобще не беше за мен. Глупава празна кутия. Дори външния му вид не пасваше на моя дом. Почнах да му поставям магнити и да го кича с колажи...Нищо...Все така неестествено стоеше. Съвсем не се търпеше дори ми стана мъчно за Мраз. На него поне с един шут му затварях вратата, а онзи врата нямаше. Разкарах го. За какво ми е.
Няколко дни по -късно рзхождайки се по улицата намерих трети хладилник. От самото начало си беше странен. Видът му беше толкова жален, че приличаше повече на мокро коте, отколкото на хладилник. Чисто новичкият не бръмчеше, не се разтече нито веднъж и си работеше кротко и спокойно. Толкова много се бях нагледала на онези калпавите, че за мене той съвсем изгуби вида си на хладилник. Мязаше повече на телевизор или дори пералня, но на хладилник -не. И той така седеше и ме гледаше пулейки се. Вероятно се чудеше мой хладилник ли е или на онази, която го е изхърлила. Възможно беше да принадлежи и тази, най- първата със слънчевата кухня и дантелените пердата, красящи вечно чистите й прозорци, с която май са имали общи мечти. На тръгване от вкъщи му пожелах да стане свободен като вентилатор, но той май нещо друго си е наумил.
И така, от тогава изнасям продуктите на балкона. Само ме ме е страх да не стане прекалено студено и да не се вкоченят. Панчески ме е срах да не замръзнат така, че никога да не могат да се размразят... крехките ми сочни пържоли, ако имах поне няколко зъба със сигурност щях да ги изям.


* Приликата на някои хладилници с хорски лица е умишлено търсена. Ако случайно някой се припознава като хладилник, моля да вземе под внимание следните детайли:
1. Първият хладилник е разкрасен поради носталгия, обикновен мазохизъм или просто от благодарност, че редовно ми разтропваше нервите.
2. Втроият пък е умишлено влошен вероятно, за да има разнообразие. Възможно е да е търсено и противопостване с първия. Или пък просто защото два идиота един след друг идват понякога в повече.
3. Третият е същият, освен ако случайно не е друг или трябва да бъде причислен към тип V на вариант А в 8 група по една съвсем друга класификация.