(разказ по действителни събития - сънища)
Сънувах... Ах, как добре звучи първата дума, да видим как ще наредя останалите.
По-скоро може да се напише: "Попаднах в кошмарната реалност на Мардук", но всъщност аз не си падам много по окултни понятия и древни пантеони на забравени Божества.
Сънят, уж нормален, ме премести извън пределите на лудостта. Попаднах в света на играта "Magician" за NES. Явно нелогичните аркадни игри като "Каrатека", "Lesbian" (hack на "Arabian") и странната "Попай", са ме грабнали много, та затова техният бизар свят е привлякъл високомерния ми начин на живот.
-Върни се към съня си, а?
-Добре, добре.
Бях в света на горепосочената игра и тръгнах да обикалям шарения двуизмерен игрален свят. Вървях дълго (като се има предвид, че може да се ходи главно наляво и надясно), докато чух странна мелодия. Приближих се до една сграда. Беше внушителна кафява постройка на четири етажа. На една табела пишеше "Гилдия на бардовете". "Колко фентъзи", си казахаз, но все пак влязох в постройката. Вътре видях един тунел. Проследих тунела. Изведнъж се озовах на покрива на една бойна кула. Там ме очакваше нещо наистина странно.
Две грозно нарисувани демончета изяждаха все още живите бранители на замъка. Погледнаха ме. Изгледът на играта беше ясен, те гледаха мен. Нещо в пикселизираните им очички беше ненормално. За миг си помислих, че тези пикселни чудовища са истински дяволи. Техният удар и падането ми от "рая", целият в пламъци, бяха достатъчни да ме събудят.
-И защо го разказваш това на нас?
-На кои вас, тъпако, тук съм само аз!