автор: fightingone

Имаше едно време едно нежелано дете.
Абортирана по три модерни метода
тя висеше на матката
закачена за І
построила къщата си вътре
и нямаше никакъв смисъл
да я стържат от там.

В часа на раждането си
тя не заплака,
натупаха я,
но тя не крещя-
вместо това сняг се посипа от устата й.

Докато растеше, година след година,
косата й се изви като роза във ваза
и потече червена по лицето й.
Поставиха й камъни за да накарат
растежа да замръзне тихо
и въпреки че я натъртиха
те не я убиха
но убийството беше вградено в нейното начало


Заключиха я във футболна топка
но тя просто се огъна
и се престори, че е в топла кукленска къща.
Вкараха насекоми за да я изпохапят
и тя ги остави да пропълзят в очите й
преструвайки се, че е куклено шоу.

По-късно, по-късно,
съвсем пораснала, както твърдяха
й дадоха пръстен
и тя го носеше като коренище
и си казваше:
“Да не те обичат е човешко състояние”
и лежеше като статуя в леглото си.

И тогава веднъж
ужасно случайно
любовта я взе на своята голяма лодка
и тя гребеше океана
с гореща радост.

После,
бавно,
любовта изтече
и лодката се превърна в хартиена
и тя узна своята участ
най-после.
Върни се където ти е мястото
бъди глухоняма
в тази метална къща
остави го да те обучи да бъдеш никоя.