автор: PaperTears

Опитах се да нарисувам гръбначния ти стълб
по спомен,
но той все повече се увиваше около врата ми,
синкав и грапав като изминатия път.

Пробвах да скицирам крилата ти и свещта в очите,
ала восъкът разми образите в главата ми
и остави само парещи капки.

С мъка подредих картините на гняв и срам,
на непълноценни емоции,
но бързо се разпиляха по пода като
мъниста от огърлица.

Уж подсуших влагата в душата си,
но подгизналите ми кости веднага
се разляха по тавана.

Сега единственият ясен спомен е,
че с крила от хартия не се лети.