автор: pastirka

Ухото постояно си живееше
в суетно любопитство и във страх.
Пред гласове натрапчиви немееше,
подпухваше от сълзи и от смях

И грациозно скриваше лъжата си
в извивката на ушната дъга.
Със чужди тайни пълнеше хазната си,
измъкваше се от въпрос "Кога?".

Промените посрещаше с разбиране
и в ролята на страшно запленен.
Изобщо, бе успешно рутинирало
лицата на лакейския си ден.

Но много му дойде, когато казаха,
че ще му сложат обица за мъж.
Почувства се убидено, наказано.
И пбамна бунтът в него! Изведнъж!

Решило беше: по-добре отрязано,
като в безумството на оня Гог,
отколкото със женственост белязано!
Прощавай, Боже! Да помози Бог!

Но после се видя във огледалото
и бунтът начаса се изпари.
Отсреща се усмихваше изгрялата
му слава на лакеят-травестит.