автор: sradev

- Ама че тъпи упражнения бяха днес, - изкриви се Пишманка.
- Защо тъпи?, - запита полувъзмутено Циркония, нали разпознавайки граховото зърно през 10 дюшека тренираме разпознаване на смрадта на другите през 10 слоя маски.
- Тъпи и страхливи. Упражнения по страхуване. Със страх не се управлява. Страха срутва всяка империя. Запази детските си очи, обичаше да повтаря баба ми.
- Е, добре, но какво те е учила баба ти?
- На стихове. Помня как за стихчето ми "Бабче мило, бабче сладко, скарай се на татко" тя така ме нашамароса, че после две седмици не можех да се погледна в огледалото. Характерите не правят Историята, те се изковават в нея. Само стиховете и картините могат да налучкат пътеките по които Историята ще тръгне. Крал става само този принц, който върви по пътя на Историята. Кралица става само тази принцеса, която чувства пътя на Историята.
- Но как се тренира това чувство?
- Какъв цвят ти е настроението?
- Синкаво едно.
- Но синьо има и проклето и небесно, едно носи Борей, друго носи Зефир.
- Нещо като живачено.
- Аха, Меркури се обажда. А за колко време напред?
- Ами то е сега.
- Всяко сега има торба вчера и зрънца утре. Потърси същият цвят утре, познай до колко далеко виждаш.
- Как ще позная?
- Помня как нарисувах пукнат зелен домат и баба ме похвали. А на следващият ден дойде един посланник с точно такова лице. Но баба вече знаеше какво ще стане.
- Значи да очаквам утре лъжи и търговия.
- Не чакай - изпревари ги.
- Но как така да изпреваря Историята.
- Предай предателя, продай продажния, приласкай ласкавия, обичай обичливия. И всеки ще получи очакваното. Но внимателно го прави, не прекалявай. Не прекалявай с нищо освен с живота, казваше баба ми.