И бурята души пак вопъл ням-
вик яростен, роден в болка бясна.
И бурята стихва полека, аз знам,
а болката остава все тъй ясна.
И вълната скалата нежно обгръща,
а в мислите ми аз пак съм сама.
И вълната обратно в морето се връща.
Кехлибар ще да стана, от черна смола.
Ще горя и на пепел ще стана!
В Земята ще пропадна, но с теб!
Във Въздуха пара от мен да остане!
Нека в миг се превърна в лед!