автор: shnolichka1

^Сълзите на Шани^

Беше почти осем вечерта, а Съмър още не беше готова.
През отворения прозорец се чуваше недоволно бърборене.
В малката градина под прозореца жужаха няколко комара.Единият от тях се отдели, издигна се нагоре до отворения прозорец и опиянен от светлината влезе вътре.
Мина ниско до нападалите дрехи опита се да се издигне до лампата, но беше повален от една дреха.
-Не, това не става!-каза недоволно Съмър
Комара успя да се съвземе, но удърната вълна го беше отнесла до леглото, където Уинтър се бореше с домашното по математика.
Сега за да стигне до опияняващата светлина трябваше да мине под носа й.Точно това и направи.
В този момент тя измести поглед от скучните логаритми върху комара и го последва.
Той беше толкова щастлив секунда, две и …нова ударна вълна този път от тетрадката на Уинтър, го запрати в косата на Съмър.
-Уини, какво правиш?Махни го от мен!-изписка тя и зарови из косата си.
-Спри, кацнал е на блузата ти.Сега ще му видя сметката-Уинтър замахна с тетрадката-Не мърдай!
После последва крясък.
-Какво правиш?Сега ще ми излезе синявица –Съмър се съблече набързо и заоглежда гърма си.
-Шшш…!Той е още тук.-каза шепнешком Уинтър и заоглежда стаята, като дебнещо животно.
-Нали щеше да ми помогнеш да се облека, а ти се правиш на ловец на комари.-изнедоволства Съмър докато се оправяше пред огледалото.Изведнъж покрай ухото й профуча струя въздух и се чу плясване.
-Сега го убих!-каза доволно Уинтър и отлепи тетрадката от огледалото.
Съмър седеше, като вцепенена пред огледалото и наблюдаваше размазания комар.
-Вече прекали!-извика яростно Съмър и се нахвърли на Уинтър.
В този момент влезе Серемити и смаяно огледа разхвърляната стая и Сймър която се мъчеше да удуши Уинтър с едни дънки.
-Престанете!Още ли не си готова?
Съмър остави Уинтър и започна да се оправдава с поведението на уинтър.
-Спри!-спря я Серемити, тя се наведе разрови се в нападалите дрехи и измъкна едни изтъркани дънки.Поогледа се и взе и ризата на нощната лампа и ги хвърли на Съмър с думите:
-Облечи ги!
-Г-це Серемити!-Дари влезе без да почука и притеснено продължи-Г-ца Шани се е заключила в стаята си и не ме пуска.Моля ви, елате.Съмър се облече набърза и последва другите.
-Шани отвори ми!-викаше Серемити и едновременно с това се опитваше да отвори вратата.
-Махайте се!
-Серемити престана и отвътре се чу същия сподавен глас:
-Нямам нужда от никого!
-Какво й е ?-попита Съмър и се обърна към Дари, която нервно мачкаше една носна кърпичка.
-Не знам?!Преди малко я видях как затваря телефона и се втурна в стаята си.
-Кой може да я е разстроил така?-учуди се Уинтър и погледна Дари
Тя нервно направи няколко крачки назад сякаш криеше нещо и след като я наобиколиха, тя се предаде и започна да разказва с приглушен глас.
-Спомняте ли си когато Шани имаше среща с Мери Мароу.-и трите заклатиха положително глави-По-късно тя ми довери, че Мери не се е появила на срещата, а някакво момче.
-Затова ли е толкова потайна напоследък?-учуди се Уинтър
В настъпилата тишина се чу само клаксона на кола, която току що бе спряла.
-Това са те!-нервно установи Съмър и отправи поглед към дългия коридор, които водеше до входната врата.
-Кой дойде?-попита Дари
-Съмър ще излиза с едни приятели!-отговори й Уинтър
-Уини, защо не изпратиш Съмър, а ние с Дари ще се опитаме да склоним Шани да отвори.-разпореди Серемити и се доближи до вратата на Шани.
-Уместно ли е да излизам сега?Шани има нужда от нас!-опитваше се да се измъкне Съмър и пристъпваше нервно на място.Не й се искаше да тръгва по тази пътека, която бе пълна с неизвестност и която водеше до един съвсем друг свят.
Серемити се обърна и я изгледа строго, после погледна Уинтър.
-Хайде да вървим!-подкани я Уинтър и тръгнаха към входа.
Сърцето на Съмър препускаше лудо докато входната врата се отваряше.Сякаш в далечината тя чу как Уинтър й пожелава успех.Съмър я погледна и се усмихна бегло, след което се отправи към колата.Не беше усетила как се качи и потеглиха, но бърза се взе в ръце и огледа обстановката.
Перору шофираше, а Робин беше седнал до нея.Явно й беше говорил нещо защото се смееше, но тя чак сега започна да се вслушва в думите му.
-Така го напердаши Перору, че сигурно ще го държи цяла седмица!
-Къде отиваме?-попита тя
-На лов за гаджета, къде другаде!-каза Робин сякаш не съществуваха други места и занимания.Съмър се помъчи да се усмихне.
-Добре си се издокарал!Сигурен съм, че ще хванеш нещо!-каза Робин като оглеждаше Съмър.
Тя се почувства някак неудобно и се поразмърда след което се опита да отклони вниманието от себе си:
-Защо не пуснете малко музика?
Перору пусна нещо диво и музиката обхвана цялата кола.
***
Вратата се открехна, през нея се процеждаше слаба светлина и очертаваше дълга златиста ивица върху черния под.Тя влезе и затвори вратата с което прекъсна ивицата, която единствена осветяваше стаята.Беше обгърната от пълен мрак, започна да търси ключа за лампата, но един треперещ глас я спря.
-Недей!
Серемити насочи поглед към прозореца и забеляза сивото очертания на Шани.Тя се приближи и седна мълчаливо до Шани, вгледа се в косата й която беше придобила виолетов оттенък и посегна да я погали, но тя се раздвижи.Шани вдигна глава и две сълзи се отрониха от очите й.Тя прегърна Серемити, като завря лице в блузата й.
-Недей не си заслужава да страдаш за него!-опита се да я успокои и я прегърна.
-Напротив!-каза през сълзи Шани, а Серемити продължи:
-Има толкова много момчета не е нужно да страдаш за този!
Изведнъж Шани се отдръпна и погледна Серемити с недоумение.
-За какво момче говориш?-попита Шани
-Дари ми каза, че си се срещнала с някакво момче и днес те е видяла да затваряш телефона разплакана!-обясни серемити
-Ах, …тази Дари!-ядоса се Шани стана направи няколко крачки навътре в стаята и както беше с гръб каза:
-Не плача заради момчето, а заради….-последва кратка пауза-Баща ми!
-Заради баща ти!?-учудено повтори Серемити, като втренчено гледаше Шани
Тя се обърна към Серемити.Сякаш нарочно беше избягала в тъмното, вярвайки, че с това може да скрие болката си.Въпреки това продължи:
-Да!-пое си въздух наведе поглед и –не отдавна мама почина и той изпрати тук.Макар, че беше спряла да плаче следите от сълзите бяха оставили диря по скулите й.Серемити усети някаква странна болка.
-Убеди ме че за да може да работи ще е най-добре да съм далече от него-тя се усмихна горчиво-обеща ми да идва винаги, когато е свободен.Тази вечер се опитах да се свържа за пореден път с него, но той все не си е в къщи.
Серемити стана и се доближи до нея.
-Трябва да го разбереш.Постави се на негово място.-Шани вдигна глава и я погледна с избистрените си очи.
-Сигурна съм че би направил всичко за теб, но едва ли е искал да гледаш как се опитва да преодолее загубата на жената, която е обичал.Дай му време.Сигурна съм, че той много те обича.Серемити я прегърна, а Шани тихо добави:
-И аз го обичам!
***

^Принца на дансинга^

- Няма да успеем да влезем!-установи Съмър, като оглеждаше дългата опашка от момичета и момчета, тръпнещи да влязат.
-Спокойно!-каза й Робин
Двамата с Перору вървяха самоуверено към входа докато Съмър вървеше колебливо след тях. Между чакащите забеляза Тифани и Надя, опита се да се скрие зад Робин, но безрезултатно те вече я бяха забелязали. След като се огледа разбра, че не само те ги гледат а и всички останали.
На входа им се изпречи грамада с глава колкото футболна топка и тяло на борец. Като цяла представляваше лоша имитация на главорез.
Той наведе се наведе към Перору, които беше с две глави по- нисък от него. Бодигарда повдигна тъмните си очила и след като го разпозна се усмихна несполучливо и се отмести за да могат да минат.
Зад бодигарда имаше голяма сребриста врата, която отразяваше светлините на нощните лампи. Две момчета я отвориха и тримата се потопиха в музика и светлина.
Дискотеката беше толкова пълна, че всеки момент можеше да се пръсне по “шевовете”.
Двамата с Робин вървяха след Перору, който проправяше път през навалицата.
-Здрасти Перору!
Чу се глас от ляво после от дясно. Почти на всяка крачка го спираха, момичета и момчета и го поздравяваха, личи си че много известен. След дълго бутане из тълпата стигнаха до едно сепаре.
Съмър не можа да скрие учудването си когато забеляза празното сепаре, макар че наоколо имаше предостатъчно хора, които да го заемат.
Тримата се настаниха удобно.
-Сигурен ли си, че може да седнем тук?-попита Съмър, като се обърна към Робин
-Да!Това е нашата маса!-обясни й той-Харесвали ти гледката?-каза и посочи големия дансинг.
Сега го забеляза. Беше прекрасен, танцуващите плуваха в море от многоцветни светлини, които се преплитаха с музиката и караха цялото ти тяло да тръпне.
Съмър беше прекалено запленена и не успя да разбере, кога се бе появила Мери Малоу.
-Видях ви и реших да дойда да ви поздравя!-усмихна се мазно тя и продължи-Ако искате искате може да дойдете при нас. Ние сме в отсрещното сепаре- и посочи към Тифани и Надя, които махаха с ръка.
-Няма нужда!Тук ни е добре!-отвърна намусено Перору, който отчайващо отбягваше погледа й.
Тя се намуси, навири гордо носле, но преди да потегли се обърна към Съмър:
-Съмър чух, че днес си се представил блестящо на тренировката!-тя направи малка пауза- Жалко, че противопожарната аларма се задейства!
Съмър наведе поглед, а Мери си придаде учуден вид и продължи:
-Странно не те видях на двора?
Перору и Робин отправиха погледите си към Съмър след, като си припомниха, че той не беше дошъл с тях.
-Ммм…бях в…тоалетната!-скалъпи на бързо тя и продължи самоуверено-Нали разбирате, природа не може да я спреш!-накрая се усмихна нервно
-Да…може би!-каза уклончиво Мери и тръгна към сепарето си.
-Може би ли?Какво иска да каже с това?-запита Робин
-Не знам….какво я прихваща?-отговори Съмър и повдигна учудено рамене.
-Робин защо не отидеш да вземеш нещо за пиене?-предложи Перору
-Добра идея!-той стана мина покрай Съмър и преди да се изгуби в тълпата се обърна към нея:
-Какво да взема за теб?
-Ами, един тоник.-отвърна тя
-Какво?Не чувам?-извика отдалечавайки се той
Съмър извика този път по силно, но гласа и се губеше в музиката, Робин махна с ръка и нетърпеливо тръгна към бара.
След няколко минути се върна с питиетата.
-Какво е това?!-учуди се Съмър, след като направи гримаса след като отпи от питието си.
-Това, което ми каза водка с тоник!
-Не казах ти само тоник!
Двамата с Перору се спогледаха и се разсмяха.
-Ти да не си въздържател?-попита още смеейки се Робин и продължи-Зарежи, ако ще си в нашата компания ще трябва да се научиш да пиеш!
-Предполагам!- отбеляза мрачно тя и отпи от питието то се плъзна по гърлото й и остави огнена диря. Тя обви с ръка шията си сякаш за да спре разразилият се пожар и се прокашля шумно.
-Ей, добре ли си?-разтревожено попита Робин и протегна рака за да потупа Съмър по гърба. Тя размаха ръце и в прокашлицата си го увери, че само се е задавила и няма нужда от притеснение.
Гледайки я проницателно Перору отбеляза:
- Странно…..реакцията ти е досущ като на момиче!?
Тези думи накараха кашлицата й да секне мигновено.
-Момчета, не знам за вас но аз отивам на лов!-каза Робин и се отправи към дансинга.
-Какво искаше да каже?-попита с недоумение Съмър.
-Само гледай!-каза Перору и посочи танцуващия Робин.
Всяко негово движение, изражение, беше на място, той танцуваше божествено, с всяка извивка на тялото сякаш казваше нещо.
Дишаше музика, чувстваше ритъма и придаваше на звука форма. Самия той беше нереален и всички момичета протягаха ръце само и само да се докоснат до тази нереалност. Всяка желаеше да танцува с него ида почувства музиката така.
“Каква беше тази магия?....По някакъв начин той успява да накара всички да почувстваме музиката в сърцата си!”
-Мммм…да това е неговото оръжие!- думите на Перору изтръгнаха Съмър от мислите в които бе потънала.
Тя обърна поглед към него и повтори:
-Оръжие!?
-Всеки мъж си има такова за да може да привлече момичетата!-той отпи от питието си и продължи-Сигурно ще ме питаш откъде се е научил да танцува така? Родителите ан Робин бяха известни танцьори на танго. Преди 3 год. загинаха в самолетна катастрофа. Робин изпадна в дълбока депресия и един ден видях, че наблизо дават уроци по танци. За да го изкарам от къщи всеки ден ходех с него на тези уроци, докато не започна сам да ги посещава.-Перору отпи още веднъж от изпотената чаша- Докато, не започна да живее отново!
-Ей, момчета…..Забавлявате ли се?-извика шумно Робин и се тръшна изморено на диванчето до Съмър.-За какво си бърборите вие двамцата?
-Разправях на Съмър кой всъщност е виновника ти да се превърнеш в принца на дансинга!
-Ооо, така ли, трябва да видиш Перору и той не е за изхвърляне!-обърна се той към Съмър и продължи- Но дансинга не е неговото оръжие за привличане на момичетата!
-А, кое?-полюбопитства Съмър
- Имиджа му на лошо момче!
-Млъкни, Робин! Май доста се разприказва!-изсъска срещу него Перору
- И красивото му лице, де!-продължи Робин
Перору замахна през масата за да го удари, но звънливия глас зад него го накара бързо да се обърне:
-Ти ли си Перору?
Преди да потвърди, едва съзнаващ какво се случва, усети как красивото момиче произнасящо името му, долепи устни до неговите.

^Целувки с неочакван край!^

-Ето видя ли!-каза Робин
-Какво по дяволите!?!?!?!-извика Перору, като се отскубна от нейната хватка
Тя седна плътно до него усмихна му се и каза приветливо:
-Аз съм твоя подарък за вечерта!-и отново се спусна да го целува
-Какво?...Веднага, кажи кой те изпрати?-извика ядосано той, като неуспешно се опитваше да се отскубне от прегръдките й. Съмър и Робин ги зяпаха учудено от другата страна на масата.
-Хайде, сега сигурно е от Мълдър!-предположи Робин и продължи, като се усмихна лукаво-Не, може да откажеш такъв подарък!?
- Мълдър ли?Не ставай смешен! Дори да се държи малко странно по-някой път той знае, че не обичам такива подаръци!....Не е той!-отсече Перору и се подпря с лакти на масата.
-Какво й стана?До преди малко беше толкова активна, а сега сякаш е заспала?-отбеляза Съмър , като гледаше загрижено момичето, което бе отпуснало глава на рамото на Перору.
- Хей, хей…!-той я сръчка на няколко пъти за да я събуди, но това нямаше ефект.
Той отметна черната абаносова коса, която покриваше лицето й и погледна в очите й.
Погледа й бе странен, зениците й бяха силно разширени и зеления цвят едва се виждаше. Той доближи лицето си до нейното и попита:
-Ей, добре ли си?
Тя се фокусира върху погледа му и сякаш се събуди от транса в който бе изпаднала.
Тръшна Перору на дивана и отново го налегна.
-Целуни ме, целуни ме!-викаше тя и се опитваше да се пребори с отказите на Перору и да си открадне целувка.
-това определено не е нормално поведение?!-отбеляза Робин и побърза да сподели подозренията си- Сигурно е дрогирана?!
-Дрогирана?- повтори учудено Съмър
-Престани, махни се от мен!-викаше Перору
-Виждам, че подаръка ми не ти харесва!
Перору отблъсна момичето и се изправи набързо за да види лицето на негодника, който се осмеляваше да го безпокои.
-Риши, не ми се карай!-извика момичето и се спусна към момчето, което се беше изправило пред тяхната маса.
-Той не ме харесва!-измрънка тя
-Махни се!-извика й ядосано той и я избута на страни, тя залитна и за малко да падне, но се задържа.
-Значи, ти си бил!-установи Перору и се приближи към Риши, кръвта му кипеше
-Защо все се опитваш да ме ядосаш?-изръмжа му Перору
-Да кажем, че искам да изкарам на показ истинското ти лице!-каза Риши
Перору не издържа и го хвана за ризата, като каза през зъби:
- Искаш да видиш истинското ми лице, ще ти го покажа тогава след пет минути ме чакай на задния вход!-и го пусна
to bee continued....