автор: shnolichka1

^Книгата^

-Серемити защо закъсняваш?-посрещна я учителката, като присви устни.
-Ами….стана….така, че…!-опита се да обясни Серемити, като се почесваше по главата
-Спри!Седни си на мястото и не ми губи времето!-каза заповеднически учителката

През целия час всички бяха вперили поглед в черната дъска, мълчаха и бяха ограничили движенията си до минимум.Иначе рискуваха учителката по химия да направи контролно “изненада”.След, като звънеца удари всички си отдъхнаха и започнаха силно да си говорят по-между си.
-Какво става?-попита Шани
-Изглеждаш, като буреносен облак!-обади се Съмър, като се обърна към Серемити
-Ами, спах зле!-оправда се тя
-Добре, че изобщо си спала, защото, като гледам Уини май не е спала цяла нощ!-отбеляза Съмър
-Ще се оправя само ми дайте 5 минути!-промърмори сънено Уинтър и надигна леко глава от чина и отново заспа на него.
Серемити забеляза Тифани и Надя, които си говореха до прозореца(бяха от класа и знаеха всичко за всеки).Не бяха красавици и ги вълнуваше единствено живота на другите.Серемити се приближи и застана до другия отворен прозорец, като се преструваше, че гледа навън, но в същото време беше наострила уши за да чуе разговора им.
-Мислех я за по умна!Как можа да тръгне с този женкар?!
-Поправи ме ако греша, но мисля, че в училище няма момиче, което да не е било зарязано то него!Тя определено ще е следващата в списъка му!-отбеляза Тифани и поклати съжалително глава
-Не има Мери!Не си ли спомняш, че тя ни каза, че го е зарязала!-каза Надя
-Най-накрая това момченце си намери майстора!-каза Тифани и се засмя
-Горката Шани!-продължи Надя-Перору не я заслужава!-и двете излязоха от стаята.
Серемити постоя няколко минути, облегна се на парапета и си помисли”Трябва да го спра!”
-Уини защо не отидеш да се запознаеш с него?-попита Съмър и я сръчка за да я събуди.
-Съмър това не ти влиза в работата!-упрекна я Уинтър, като се притискаше в чина, а Съмър се опитваше да дигне.
-Тогава ще ти покажа, как става!-тя стана и се отправи към последния чин на средната редица, където седеше Ники.
-Съмър, не!-извика след нея Уинтър, но вече беше късно.След, като се запозна с Ники, тя се върна.
-Видя ли подаваш си ръката и се представяш никак не е трудно.
-Това го знам нямаше нужда да ми го показваш!-нацупи се Уинтър
-Добре, сега е твой ред.Хайде!-каза Съмър и се опита да отлепи Уинтър от стола, а тя се дръпна и троснато каза:
-Не искам!Аз ще се запозная с него когато аз реша!...Разбрали ме?-Нацупи се и се обърна на другата страна.
-Не бъди такава сухарка!Сега ще му кажа да дойде да се запознаете!-каза тя и тръгна към момчето, а Уинтър не и обърна внимание.Беше сладък с черна коса и бадемови очи.
-Здравей!
Уинтър се обърна и видя Ники, подаде му ръка и забеляза как, Съмър напуска стаята.
-Приятно ми е, аз съм Уинтър, за повече информация се обърнете към личната ми секретарка Съмър!
-Аз пък съм Никълъс накратко Ники и в момента нямам лична секретарка.Но, бих бил щастлив, ако ти заемеш тази длъжност!-каза той като продължаваше да държи ръката на Уинтър.
-Ще помисля над предложението ти!
Сладката мелодия на училищния звънец се разля по коридорите, като напомняше на учениците, че часа започва.всички в стаята седнаха по местата си, след като влезе учителя.Беше висок и плешив.Темето му така светеше, че всички се чудеха колко часа му е отнело да го излъска така.Г-н Гордан полагаше огромни усилия и грижи за главата си макар, че нямаше никакъв шанс отново да му порасне коса.Той се прокашля силно.
-Мисля, че ще имате време и в другото междучасие да се ръкостискате!-каза той на Уинтър и Ники, които не го бяха забелязали.Наведоха виновно глави и заеха местата си.
-До, другото междучасие!-викна внезапно Ники от задната редица и всички се разсмяха.
Г-н Гордън постави на катедрата едно черно куфарче
-Г-не какво е това куфарче?Да не сте обрали банката?!-попита Ники
-Не, разбира се!Това тук-той потупа куфарчето-е по ценно и от парите!-каза той и го отвори.
След, като показа на всички безценния предмет Мери се провикна разочаровано:
-Но, какво е това?Някакво си парче дърво?!-тя се разсмя и продължи с подигравките-И това ми било безценно!
-Престанете г-це Малоу това не е дърво, а книга!Разгредайте прекрасната дърворезба на корицата!
-Това феникс ли е?-попита Серемити
-Да,….точно така!-потвърди учителя
На дървената корицата беше изваяна феникс, а зад нея нещо с остри нокти се опитваше да я сграбчи.В човката си феникса имаше нещо като форма за хълка.(кръг където може да се постави само хърка)
-Може ли да я разгледам?-попита Серемити
-Всички бихме искали, но не можем да я отворим!-каза разочаровано учителя
-Да не би това да е мистериозната книга, която е убила монаха?-провикна се Тифани
-Да!-потвърди учителя
Изведнъж всички започнаха да си шушукат, охкат и всеки разказваше историята, която знае.
-Тишинааа….!-извика учителя, всички замълчаха и той продължи-Искате ли да знаете истинската история?
Всички потвърдиха в един глас и се втренчиха в учителя.Доволен, че най-накрая е успял да привлече вниманието им, той започна да разказва.
-Преди няколко години, когато нашия град започва да се разраства дошъл един монах.В нощта, когато пристигнал се извила страшна буря, от небето не валяло дъжд, а сол, облаците не били сиви, а червени.По всичко личало, че ако това продължи реколта няма да има и ще настъпи глад.Монаха отседнал в местния мотел.Подписал се с името:Серджо Фалконе от ордена на Луната.
Странно понеже всички от този орден били мистериозно изчезнали преди 50г.Човекът на рецепцията…
-Това бил дядо ми!-провикна се Уоли
-Не ме прекъсвай, когато говоря!-викна му учителя, прокашля се и продължи-Та човека на рецепцията не можел да види лицето му, което било скрито под голямата и прашна качулка.Монаха бил скромно облечен, а дрехите издавали, че пътя му съвсем не е бил лек.Докато записвал името си в книгата за гости дядото на Уоли забелязал ръцете на госта, които били по бели от снега и съсухрени, като сушени сливи.Предложил да му помогне с багажа, но монаха махнал отрицателно с ръка и наместил единственото нещо което носел под мишница.Това било тази книга увита в овча кожа.
Монаха не се задържал дълго в мотелската стая и към полунощ напуснал и се отправил по пътя за женския манастир, намиращ се не далеч от града.Колкото повече се приближавал към манастира, толкова повече се усилвал вятъра.Прашинките сол, които се сипели с всяка негова крачка ставали по-големи.Удряли го по раменете и гърба, но той не се отказвал и продължавал, като омело избягвал по-големите парчета.След, като се изправил пред манастира почукал и монахините му отворили се сгромулил на земята.Думите които казал на монахините били, да пазят книгата с цената на живота си…..Е, поне те така казват.
-Като е толкова ценна защо са ви я дали?-попита Шани
-Наистина ги умолявах, но те не ми я дадоха, пазят я като лъвици!
-Тогава това какво е?-попита Съмър, като посочи книгата
-Едно дърво!Нали ви казах!-обади се Мери
Шани погледна учителя с недоумение, а той поклати глава с което се съгласи с Мери и добави-По точно копие и то много добро!
След това всички започнаха да шумят.Някой подкрепяха историята, други пък имаха различна версия.
-Ами защо е умрял монаха или от какво?-провикна се Серемити и стаята отново затихна
Учителя седна на стола и продължи:
-Не знам със сигурност.-помисли малко и –Но според това което са ми разказвали, той е бил прокълнат от принца на мрака, това проклятие го изпивало и малко по-малко го убивало.Лошото време е допълнителна тежест към неговата мисия.Принца заповядал на стихиите да му пречат по пътя към манастира!
-Не е вярно баба казва, че е бил прокажен и е търсел спасение!-обади се Уоли
-Защо книгата е била увита в овча кожа?-попита пак Серемити
-Много просто не е могъл да си намери черно куфарче!-обади се Мери
-Глупости!...Тя е служила, като предпазно средство срещу черните сили!-каза г-на
-Това беше много смешно!Г-не имате голямо въображение!-каза подигравателно Мери и се засмя, а двете и приятелки и пригласяха.
-Следващия път вие ще бъдете тук отпред и ще развивате вашето въображение за днешната тема!
В този момент усмивката напусна лицето й.
След часа Серемити разпита г-на от къде е научил всичко това.Той и каза, че лична игуменката на манастира му е разказала.
***
^Промяната^

Късно вечерта трите отново се преобразиха.
-Всичко е в мен, бинокъла, фотоапарата и дигиталната камера!-говореше си Мълдър скрит зад една надгробна плоча.
Вече един час висеше на гробището в очакване да зърне пак ангела.
Студения вятър се плъзгаше по заспалата земя.Мълдър потъркваше длани и си стопляше ръцете с дъха си.Вече губеше търпение и за да убие времето реше да си поприказва с някой.Беше си взел радиостанцията, ако стане нещо неочаквано да се обади на някой.
-Тук “краставата жаба” до “гипсирания слон”, край!
Повтори го няколко пъти след, което от другата страна се чу сънения глас на Робин:
-Мълдър, да не сънуваш кошмари?
-Ти да не си заспал, край?-попита Мълдър
-Пак ли си забравил да си вземеш приспивателните?-продължи Робин и след това изкряска яростно-Разбира, се че спя ти какво очакваш?
-Мислех, че…
-Не мисли, а заспивай, защото аз точно това смятам да направя!-каза Робин и изключи радиостанцията си.
-Робин…Робин не ме изоставяй.-умоляваше го Мълдър, постоя малко на линия и каза-Ако ми се случи нещо, ти ще си виновен и ще ти тежи на съвестта…край!
След което той забеляза Уинтър движеща се между гробовете.
Радиостанцията падна на земята и той се съвзе от опиянението в което беше изпаднал.Започна да снима едновременно с камерата и фотоапарата.понеже беше с гръб към него тя не го забеляза и продължи към дърветата след което изчезна в тъмнината.Унесен от снимачната треска той я последва, но беше късно.Тя бе изчезнала.
Ядоса се и ритна една надгробна плоча, тя се разклати залитна напред.Мълдър се хвърли след нея и след много пъшкане успя да я намести обратно.Загледа се в надписа, беше същата, която беше ударил предната вечер.Почеса се по главата и установи:
-Все на вас попадам!
След това погледа отново се отправи към дърветата макар да знаеше, че там вече няма никой.Той помисли, си че на всяка цена трябва да говори с нея.Дори ако трябваше да използва сила, за да я хване и започна да мисли как може да стане това.
***
В същото време Серемити беше отишла при Гайяна.
-Още ли не сте открили момчетата?-попита Гайяна
-Не!Понякога се питам, ако ги открием, какво можем да направим за да ги спрем?-чудеше се Серемити-Чувствам се безсилна!Не знам какво да правя!
Гайяна повдигна наведената й глава и я обърна към нея.
-Ще ти кажа нещо, което ще ти помогне в мисията, макар че не бива да го правя!Човешката душа има две страни.Едната е добрата, състрадателна и обичлива, а другата лоша, безмилостна и коварна.Двете страни са в постоянна борба.В някой хора повече надделява лошата, а в други добрата.Но и двете страни могат да усетят любовта.Научи се да разпознаваш хората и да им помагаш.
-Как да им помагам?-попита Серемити
-Трябва да намериш път към душата на лошите и добрите хора.Намери доброто в лошите и запази доброто в добрите!
-Но Как?-безнадеждно попита Серемити
-Това трябва да откриеш сама?-Гайяна стана и се запъти към прозорчето-Има заповед от гадателя.Не трябва да ти казвам, но….Като се върнеш ще разбереш, че нещо се е променило.Не се безпокой околните няма да го забележат, а само вие.Преди Серемити да попита защо Гайяна продължи-Не мога да ти кажа!Такава е заповедта!
-Е, щом не може!....Ще вървя.
След това двамата с Пегасус се отправиха към земята.

Разведели се и птичките започнаха сутрешния си концерт, в които се състезаваха най-добрите в този бранш.След, като я остави в гората Пегасус отлетя към облаците, Серемити продължи пеша към къщата, а крилата и роклята й се стопиха в слънчевата светлина.
-Серемити!-извика Уинтър, която се задаваше от храстите
-Какво правиш в храстите?Съмър да не ти е пробутала разслабителни?-зачуди се тя, като се усмихна при мисълта за това.
-Не се занасяи с мен!Идвам от гробището!
-Не ми харесва, че ходиш там, но ти си решаваш!-каза Серемити и продължиха към къщата
-Бях при Гайяна и ми каза, че нещо ще се промени!-продължи да говори Серемити
След, като се прибраха и преоблякоха чуха смразяващ писък идващ от стаята на Съмър и двете с Уинтър отидоха в нейната стая.
-Защо, аз!-извика Съмър, която беше изпаднала в истерия-Погледнете косата ми!
-Значи това е нещото, което ще се промени!-каза Серемити, като оглеждаше вече късата коса на Съмър.
-Нали искаше нова прическа?-каза Уинтър и се приближи, след което я потупа па рамото.
-Престани.Приличам на момче.-Съмър продължаваше да се взира в голямото огледало срещу леглото и не можеше да повярва.
-Ще си облека нещо.-заяви тя и отиде до гардероба.отвори го и:
-А а а а а …!
Серемити и Уинтър се втурнаха да видят, какво има.
-Целия гардероб е сменен!-установи Серемити, като поддържаше Съмър да не падне.
-Ама, те не се шегуват!-каза Уинтър, като разглеждаше мъжките дрехи.
На вратата се почука.
-Влез…!-извика спонтанно Съмър
Уинтър и Серемити се спогледаха после погледнаха към Съмър и я бутнаха в гардероба, затвориха го и се облегнаха на него.
Привлечена от шумотевицата в стаята влезе Шани и попита:
-Какво става?Чух някакъв писък?
-Ами…ами…!-чудеше се какво да измисли Уинтър
-Ами това….беше Съмър не можа да понесе сутрешния си вид.
-Къде е сега?-попита Шани е започна да се оглежда за нея.
-В банята!-отговори Серемити
-вие няма ли да слезете да закусите?-попита Шани
-След малко.Ти върви.-отпрати я Серемити
След като Шани напусна стаята Серемити и Уинтър бяха избутани от напиращата Съмър.
-Какво се опитвате да направите!-извика тя като излезе от гардероба.
-Първо се погледни.Така ли искаше да те завари!-скара й се Серемити
Съмър се погледна все още беше по нощница, която добре очертаваше женските й форми.
-От сега нататък трябва да си по внимателна!Имаш късмет, че са променили само косата ти!Така ще можем да следим неприятеля.Ти ще бъдеш нашата шпионка в лагера на момчетата!Така, че свиквай, да бъдеш МОМЧЕ!-довърши Серемити и излезе.
-Не бих искала да съм на твое място!-отбеляза Уинтър и последва Серемити.
-Нито пък аз!
Изведнъж покрай нея прелетя нещо, удари се във вратата след което падна на земята.Съмър се приближи към необикновения предмет и го вдигна.Това беше бял плик за писмо с бели пухени крилца отстрани, които все още махаха.Тя го отвори и извади малко сребристо листче на което бе написано следното:
“По заповед на светия гадател, вие трябва да приемете нов облик(поне през деня) за улеснение на вашата задача, трябва да се преструвате и изглеждате, като момче.вашата истинска самоличност трябва да се пази в тайна.Сигурни сме, че ще се справите с това неудобство.”
Подпис:пазителя на “Рая”
-Мислиш ли, че Съмър ще се справи с това?-попита Уинтър
-Надявам се.Ние ще сме до нея, ако стане нещо.-каза Серемити, взе чантата с учебници от дивана и двете се присъединиха към Шани, която ги чакаше отвън в колата за да отидат на училище.
***
^Какво?Защо?Кога?^

-Защо…ме….гледаш така?-каза задъхано Съмър и дълбоко поглъщаше свежия въздух.
-Просто никой…. до… сега… не е…изпреварвал Перору!-успя да каже Робин след многократни паузи, в които си поемаше въздух.
-Съмър,…моето момче!Новак си но се вижда, че даваш всичко от себе си.А не като някои други.-каза треньора и хвърли яростен поглед на Робин.После се доближи и прегърна Съмър, като й изкара и малкото въздух, които и остана.
-Само така те искам!
Съмър беше пробягала 50 метра за по-малко от 5 секунди.
Заглушителния шум от свирката на треньора отбеляза края на часа по физическо.
-Хайде, всички по съблекалните!-провикна се треньор Норматив Атлетов, гласът му беше почти толкова заглушителен, колкото и свирката му.
Висок тъмнокос със сини очи, които в момента бяха малко замъглени от времето.Личеше, че някога е участвал активно в спорта и дори е печелил награди, но сега биреното му коремче, издаваше до къде е стигнала спортната му кариера.
Докато вървеше към съблекалните Съмър си задаваше само един въпрос”Как?”
В началото успя да се преоблече в тоалетната, но сега трябваше да го направи в мъжката съблекалня.Изведнъж всички я наобиколиха за да се порадват на новата звезда в леката атлетика.
-Знаеш ли най-добрите в училище са Перору и Риши Рич!-продължи Робин-Все завършват на равно и си делят първото място!Но сега….
-Престани, не съм толкова добър!-каза скромно Съмър, като се опита да се усмихне.
-Напротив той е прав!-каза Перору, които се приближи и я прегърна по мъжки(постави ръка на раменете й)-Никой не ме е побеждава!Робин не мислиш ли, че нашия приятел трябва да е в компанията на победителите?!....Какво ще кажеш Съмър искаш ли да си един от нас?
-Ами…защо не!-колебливо каза тя
-Ако искаш ела с нас довечера.Ще излизаме.-каза Робин
-Ами…аз….ще….-чудеше се тя.Дали да се впусне в това приключение или не.Тогава й просветна, как да се измъкне от това и довърши-не знам къде живеете?
-Ти кажи къде живееш и ние ще дойдем да те вземем!
Съмър се усмихна бегло.
Броени минути оставаха до края на първия час изведнъж вопъла на противопожарната аларма зазвуча в цялото училище.Всички се втурнаха по коридорите към големия училищен двор.Някой от учителите се опитваха да следват плана за действие, но в крайна сметка всички викаха “Без паника” срещу обезумялата тълпа.
-Какво става?-извика Серемити, но гласът й се топеше в шумотевицата.
Уинтър вдигна рамене знаейки, че е безсмислено да й отговаря.След като излязоха на двора шумът малко понамаля.
-Здравейте!-задъхано извика Шани зад тях
-Къде беше?-попита любопитно Серемити
-Трябваше да свърша нещо!-опита се да се измъкне Шани
-Здравейте!
Трите се обърнаха и покрай тях мина Перору и останалите от часа по физическо.Бяха все още със спортните си екипи.
-Здравейте!-отвърна му Шани и леко се усмихна
Серемити я бутна с рамо и след като се отдалечиха каза възмотително:
-Тоя грубиянин, от къде те познава?
-Ами….засичали сме се в коридорите.-извъртя Шани, а Серемити направи недоверчива физиономия.
-Вижте!-извика Уинтър и посочи силуета на г-жа Химка Въглеродова, които се издигаше над останалите.
В едната си ръка държеше учебника по химия, добре свит на фуния.Приближи го към свитите си устни и извика с всичка сила, опитвайки се да надвика не само алармата, но шумящата тълпа от ученици.
-Моля за малко внимание!-след като това не проработи-Тишина, сополанковци такива!
Този смразяващ вик подейства дори на алармата, която замлъкна веднага, последвана от слисаните ученици.Г-жа Въглеродова се усмихна доволно и се прокашля в настъпилата тишина.
-Тревогата е била фалшива.Някои си е направил лоша шега-тя спря и плъзна свирепия си поглед върху насъбралата се тълпа-Бъдете сигурни, че лично ще разследвам случая, а виновника ще бъде предаден на директора.Г-н Атлетов се приближи и й прошушна нещо.Тя му отвърна и след това продължи с обръщението.
-Който има допълнителна информация да се обърне към мен.
Учениците се спогледаха учудени.
След няколко часа всичко отшумя и тръгна по старо му.
Точно на обяд по коридора се разнесе сигнала за обяд.Този път звучеше по-добре и си личеше, че Уоли се е упражнявал.
-Серемити…Уинтър…!-викаше Съмър, която се опитваше да ги настигне.
Шани я забеляза и спря Серемити и Уинтър.
-Може ли да поговорим насаме!-прошепна тя и отправи поглед към Серемити
-Ние тогава ще вървим!-каза Шани и двете с Уинтър продължиха към салона.
Съмър хвана Серемити под ръка и влязоха в близката тоалетна.Съмър параноично започва да оглежда тоалетните кабини.
-Какво правиш?-учуди се Серемити
-Трябва да се уверя, че тук няма никои!-Тя продължи да отваря кабините, а Серемити застана пред нея и каза:
-Никои няма всички са в салона.Кажи ми какво има?-нервничеше тя, докато Съмър гледаше втренчено последната не отворена кабина.Накрая си пое въздух, издиша и се отдръпна от Серемити.
-Едно момче и неговите приятели ме поканиха да излезем тази вечер!
Тя се изправи пред голямото огледало над умивалниците и погледна отражението на Серемити в огледалото.
-Какво?Кога?
Съмър продължаваше да наблюдава изражението на Серемити в огледалото.
-Просто го победих в надбягването днес сутринта!В часа по физическо!-тя замълча и след секунда се обърна с лице към Серемити, огледа още веднъж тоалетната и продължи:
-Явно счупих рекорда на училището и всички се налепиха за мене.Нямаше как да се преоблека.-Съмър закрачи нервно из тоалетната-На където и да се обърнех те бяха около мен.Как мислиш се преоблякох?-Тя спря и погледна към Серемити-Аз включих алармата!
-Ти!...Не е чак толкова страшно!-опита се да я успокои Серемити.
-Не е ли, ами ако Въглеродова разбере?
-Няма да разбере!Това ще си остане между нас!-Серемити се приближи до Съмър и я прегърна-Не се притеснявай за довечера ще измислим нещо!След като Серемити се отдръпна забеляза лека усмивка на лицето на Съмър.
Помисли че е успяла да я успокои, но сърцето на Съмър се беше свило от страх.Двете излязоха от тоалетната и се присъединиха към другите в салона.
***
to be continued...