автор: ufff

Помръдвам замислено долното си дясно ухо, което се намира малко под нивото на опашката. В нашето племе изразът "Седнал на ушите си" се изполва в буквален смисъл. Щастлив съм, но още не мога да се начудя как стигнахме дотук. Ние сме първо поколение от вида Симулатор симплекс, подвид Рецидивус еректус.

В началото бе Голямата Депресия. След нея плавно и безболезнено настъпи периодът на Нежната Метаморфоза. Нашият вожд и идол Аз-ис-ад-Инструм-ментариум създаде МУЗмедийни закони за дудук и масовка, адаптирани за плейбек. Основният от тях гласи:" Следвай инстинкта за себе си!" и не допуска двояко тълкуване. А следните постулати:"Великата идея е велика по своему", "Всяко Нищо все е нещо" и " Всяко нещо Е мултифункционално" ги декламираме вместо молитва.

Първата стъпка по пътя към многофункционалността беше постигането на един доста сполучлив хермафродитизъм с много екстри. Последва задачата да станем красиви и то дотолкова, че да отговаряме на всеки вкус. Научен колектив от Института за Ментовка чрез Анализ на Общественото Съмнение, заедно с представители от Института по Ядрена Козметика разработи революционна технология за разкрасяване. В резултат сега имаме един по-стегнат мъжки бюст отпред и друг- по-едричък и фриволен, който се моделира на гърба с цел да не се пречка при активна трудова дейност. Сдобихме се и с нови крака - по четири броя на индивид: къс слаб, дълъг слаб, къс пълничък и дълъг пълничък, от които двата са окосмени, а останалите са програмирани с перманентна епилация. С допълнителните уши в областта на задните части можем да чуваме(и дори да виждаме) какви ги вършат зад гърба ни. Можем да носим шапки по раменете си и да ги сваляме с едно помръдване на веждата. В поликлиниките вече никой не се учудва на реплики от типа: "Левият ми преден крак е хремав", "Ще ме оперират от язва на дванайсетия пръст", или "Имате псориазис на зъбите". Също така се научихме да плачем по няколко часа дневно без прекъсване. Не от радост или мъка, а за вътрешна употреба. Сълзите ни еволюираха до превъзходна гроздова, при това многофункционална. Най-често я използваме вместо паста за зъби и за застройка на супи.

Скоро ще навлезем в периода на Казано-Честно-Всичко-Мие-Наред. Остана само да се справим с опозиционерите от МАКАМОБКО (съкр. от МАлките КАМъчета ОБръщат КОлата)). Това са нашите Малки. Децата ни. Едни много, ама много сърдити млади хора, които искат да станат грозни. Напук правят, много ясно, за да ни ядосват. Ден през ден манифестират по площадите с едни неприлични плакати и макети на някакви изроди с два крака, две очи и без уши на задника. Заради слабонервните ще спестя останалото описание. Митингите на Малките приличат на сатанински сборища. Ама че поколение расте!

Затова апелирам: "Долу кича!"