автор: rosalinda

Нощ. Мрак и тъмнина.
Спокойствие и тишина.
В миг блясък.
Свистене. Гръм. И трясък.
Пронизващ детски вик и после тишина.
Отново мъртва тишина.
На изток нов ден. Слънце. Светлина.
Ароматът нежен на пролетни цветя.
На ранобудни птички песента.
Смехът безгрижен на мъничко детенце,
Прегърнато от нежния баща
с таз същата ръка, която снощи
изстреля тая пагубна ракета.
А там, едва на триста километра –
там няма ден и слънцето не свети,
забулено от облаците черен дим.
Цветята там ухаят не на пролет.
И птички пак едва ли ще запеят.
Децата никога не ще се смеят.
Там нощ е. Вечна нощ.
Мрак и тъмнина.
И само мъртва тишина.
Пронизвана от шепот на жена,
наведена над мъничко телце,
повтаряща “Защо? Защо?”