Кумчо Вълчо се засегна,
раницата бързо стегна
и замина за чужбина-
да си търси там родина.
Тука всеки го подритва,
глад ужасен все изпитва
и от кризата голяма
да завие сили няма.
Козината му опада,
реномето му пострада,
а опашката протрита
с кръпки цяла е покрита.
Две недели Вълчо скита
на сърцето с болка скрита,
но не издържа накрая
и си рече:"Вече зная-
там са спомените стари
и добрите ми другари."
И реши като се върне
всяко борче да прегърне.