автор: dara33

Всъщност имаше право да се измъчва от ревност.
Тя сънуваше онзи мъж с който един дъжд бяха свързали мислите и телата си. Сън!
Прекрасен сън след любов и страст ...с него!?
Сън който от известно време я преследваше и плашеше. Но той не знаеше за нейните вътрешни вълнения и страхове.
Още по малко сънища към които изпитваше болезнена ревност незнайно защо.
Дори и не подозираше, че тя се разкъсва от желанието си да бъде негова и да се върне там при непознатия...

Когато се събуди той беше тръгнал. Тя остана с чувството на нещо недоизказано. Нищо времето тепърва предстоеше. Беше решила тази вечер да се разхожда по улиците. Не беше минавала по онази малка уличка от тогава. Сякаш не искаше да разваля магията, която се бе случила тогава по време на един дъжд- с присъствието си. Беше сънувала онзи мъж след бурните ласки на този, който беше поел по браздата на свойто ежедневие. Денят беше свободен за нея. Тя дълго подбира какво да облече. Сякаш предизвикваше среща със спомена. Облече червена рокля. Шал небрежно преметнат през раменете засилваше ефекта от голямото и предизвикателно деколте. Обу чорапи с дантела, черна елегантна обувка с малко токче и червило открояващо бялата й кожа. После се погледна в огледалото. Остана доволна от това което видя. Прибра косите си на кок. После с малко парфюм зад ушите си и на китките си- любимия "Импулс" се почувства окрилена.
Този сън с този мъж просто я караше да мечтае. Винаги се криеше от поривите си още повече от мечтите си.
Тя бягаше от мечти. Не искаше да тръпне и да се разочарова от падането им. Болеше я след това. Не искаше да я боли. Това беше начин да се справя със суровата сива безпощадна действителност. Още веднъж се погледна. После се завъртя на пръсти и излезе на разходка. Щеше да премине от там. Просто така, само за да усети има ли още магия във въздуха. Вървеше бавно. Тялото и грациозно се извиваше под тежеста на плата от рокля. Хората я гледаха. Беше хубава жена. От онези дето се забелязват. Тя чувстваше очите им, но вървеше без да да се обръща. Просто вървеше към мястото. Прекоси града. Пеша. Когато наближи уличката сърцето и заби учестено. Усети, че й прималява от вълнение. Преглътна страховете си и премина на отсрещния тротоар. Стигна до входа. Спря. Гореща вълна я обля при мисълта за случката в асансьора.
"Лудост някаква беше..."-помисли си и точно да отмине чу глас:
-Ти се върна. Най- сетне, но бях решен да те чакам.
Тя спря. Не смееше да се обърне. Струваше й се, че има халюцинация.
-Чаках те. Знаех, че ще дойдеш някой ден.
Не беше сън. Той беше там. Изтръпна цялата. Обърна се и го видя. Същия този мъж, който я навестяваше в сънищата облегнат на стената я наблюдаваше с очи на хищник и огън запален от желанието и страстта. Гледаха се. Тя мълчеше. Не смееше да пристъпи към него. Смутено вдигна ръка към сърцето си:
-Не знаех, че ме чакаш. Просто вървях и изпитах желание да дойда до тук.
-Виках те с мисъл. Зовях те с тялото и с кръвта си. Исках те силно. Искам те.
Той пристъпи към нея. Тя леко остъпи назад, но той просто я притегли към себе си и я целуна с жар.
-Няма да си тръгнеш, като тогава. Няма!
В тонът му се долавяше заповед. Тя не възрази. Този мъж беше покорил сърцето й по особен и странен начин. Присъстваше дори и след горещите нощи с другия- в мислите й.
-Сега ще те заведа на едно место. Подготвил съм го за теб
Тя нямаше сили дори да се противопостави. Последва го кротко и решена да бъде негова. Онази лудост щеше да се повтори. Краката й се разтрепериха. Влезнаха във входа. Изкачиха стълбите. Той отключи масивна врата. Влязоха в кокетен апаратмент.
-Дано ти хареса тук. Направих го за нас.
Никой не беше правил за нея нещо просто така от желание, порив или любов. Беше свикнала сама да се оправя със всичко. Усмихна се. Прекосиха прага на малка стая. Приличаше на храм. Ухаеше на цветя. Имаше много цветя. Вазите бяхо отрупани със свежестта им. Леглото покрито с наметка от бяло я призоваваше като вълшебно и обещаваше вълшебства. Тя се обърна към него.
-Няма да ми казваш нищо. Просто те искам- чу се да казва тя.
Той пристъпи към нея. Ръката му влезе в деколтето. Напипа гръдта й. С другата ръка я обгърна и притисна към себе си. Потърка се в нея. Повдигна роклята. Усети плъта на жената. Стисна страните й. Тя изви тялото си. Той просто я повали на леглото. Вдигна роклята и като звяр разтвори краката й. Със зъби изтегли чорапите. После бавно и сладосно зацелува бедрата й. Езикът му пиеше от нея. Опознаваше гънките на тялото й. Разкопча панталона си и влезе в нея без да чака и миг повече. Тя въздъхна облекчено. Почувства го в себе си и изпита страстта от която все бягаше. Изкрещя от удоволствието, че той е вътре в нея. Притисна се плътно към него. Той повдигна бедрата й. Тя ги обви около кръста му. Той силно и властно се разпореждаше с тялото й.
Тя изпадна в забрава. Оная забрава дето достига звезди.
Той се движеше в нея и не свършваше. Беше див и неубоздан. Дори не се бе съблякъл. Нямаха време за това.
-Толкова те чаках...ти? ти какво си мислиш, че правиш с мен?- попита той и се изля върху корема й спонтанно и експлузивно. После повдигна лицето на жената към себе си и зацелуна мечтаните устни, лице, коси...
Тя нямаше силици дори да отвърне на целувките му. Бездиханна и топла лежеше в бялото легло. Той не искаше да се отлепва от нея.
-Нали не си мислиш, че ще избягаш? попита той.
-Няма. Обещавам- отрони се от нея нещо приличащо на обещание.
После стана. Пооправи роклята си. Чорапите захвърлени на пода не ставаха за нищо. Дори и не направи усилие да се наведе да ги вземе. Приглади разпилените си коси. Устните й още бяхо тръпнещи от неговите целувки. Тя ги облиза. Усети, че тялото й е попила неговата мирисма и определено й хареса.
-Тръгвам.
-Ти ще се върнеш при мен- каза той.
-Невъзможно.
-Няма невъзможни неща знам това!
Той скочи от леглото беше наблюдавал действията й привидно спокоен, но от вътре горяха огньове. Стисна китките на жената. Дръпна я властно към себе си.
-Ти си моя. Знаеш го- прошепна той през зъби.
-Ничия не съм, а сега тръгвам.
Обърна се и избяга, а беше обещала да не бяга.
Приличаше на уплашена пеперуда уловена в капан!

Той остана загледан след нея. Знаеше, че тя ще се върне. Някой ден. Усещаше го дори с кръвта си. После се върна в бялото легло където нейния аромат беше попил навсякъде.




б.а. следва Телата / нощ осемнадесета/