Наваля ме, наваля ме бял снежец
и в косите ми надежда нарисува.
От небето слезе белобрад мъдрец
и във мислите ми чисти затанцува
А партината проправям си сама
и сребро, сребро по друмищата пръскам
заваляха диаманти вместо сняг
че мечтите си сънувани изтръсках
И ми стана топло, топло и се смях,
както зимата сама си се усмихва,
че не бях онази тъжната, не бях,
бяла бях- съгрята и щастлива.
Нека падне, нека падне сняг голям
нека всички мои пътища затрупа,
аз пътечката до тебе, обич, знам
и едва ли във снега ще я изгубя.