автор: Opium

Вчера
получих писмо от теб.
Пишеш, че събираш из цялата къща
разпилените ми неща.
Забравената шнола
в камерата на хладилника,
сребърният ми пръстен
в пепелника,
чадърът на терасата
/нали валеше, докато танцувахме/,
стиховете на Буквоски в банята
и косите по пуловера ти.

Ако се сетиш,
можеш да потърсиш
и пръснатите ми усмивки.
Една изпуснах, без да искам,
във вазата с лалетата.
Една се превива от смях
в праха под леглото -
внимавай с прахосмукачката!
И една сигурно още дреме
и сладко сънува
под възглавницата ти.

Ако ги намериш, запази ги,
не ми ги връщай.
Аз имам много,
а тези
са ти подарък...