автор: Dee

Шофирах вече повече от час ,откакто тежестта в долната час на корема ми се втечняваше и търсеше естествения си път...
...... Удобна ми се стори една горичка....ииии излетях реактивно към първото подходящо дърво в безпаметно състояние....екстремното пускане на резервоара ме хвърли в еуфория ,доста кратка за съжаление, поради досадното настървение, с което ме нападнаха жадни за моята жизненост ята комари....нервното напрежение от този факт се прояви в спонтанно подскачане при което сухостта и чистотата на дрехите ми бяха безвъзвратно накърнени, но всяко щастие си има цена....за късмет носех други и запрепъвайки се върнах към колата с решителност близка до тази, с която комарите се впиваха във врата ми...отворих задната врата хвърлих ключовете на седалката и се запреобличах трескаво...първата част мина добре, останах по боксерки, но тогава явно предизвикани от новата предоставена им за похищение територия вампирясалите твари ме атакуваха с жестокост достойна само за Светата инквизиция...ииии в моментна загуба на разсъдък започнах боксов мач с безбройния противник, при което затръшнах вратата....чух звук ,подобен на дърпане на спусък....веднага осъзнах че в този момент бих предпочел да е точно това ,а не щракването на ключалките....
....Та такаааа, озовах се ,сам ,гол пред кола- крепостна стена и без оръдия за превземане, поне на пръв поглед....като прибавим и нарастващите мехури по тялото ми от продължаващата вакханалия на насекомите-вампири то асансьора на самочувствието ми се намираше в мазето...също явно не бе останало нищо от гордостта и достойнството ми, а мозъчната ми дейност бе парализирана от паника подобна на капитана на Титаник....какво да сторя, едва ли съм си задавал този въпрос... започнах да махам на прелитащите автомобили, сякаш ги приветствам на парада на малоумието....имайки предвид ,че бях в района на проститутките, после си дадох сметка че можех и за заработя някой лев извънредно...но нямах това щастие ...паниката ми пое по деструктивния път на счупването на две от дръжките на вратите, което не бе лесна работа ,а се оказа и доста кървава, последните ми помахвания към неволята повече е приличало на покана за обяд от Ханибал Лектър...
Деградацията ми в крайна сметка спря когато стигнах каменната ера...
Благодаря на предците си ,че са ми предали по генетичен път знанието за основното свойство на камъка - твърдост....
Твърдо решен и въоръжен с камък разбих страничното стъкло, урааааааааа ,разкрещях се, може би и танцувах не помня...прииска ми се даже да разбия и другите, но неандерталския дух ме напусна навреме....взех си ключовете с щастие ,което може би е изпитвал и откривателя на гробницата на Тутанкамон...