автор: Stormy

`Те имат какво да кажат. Трябва им само глас.`
В една съботна декемврийска вечер, някъде около девет-девет и половина, един млад мъж вървеше по Витошка. В едната си ръка носеше голяма торба с нещо, което никой не знаеше, нито се интересуваше какво е. Мъжът не носеше чадър, въпреки, че валеше. Беше навел глава и бързо крачеше напред. Яката на сакото си беше вдигнал високо.
Зави по някаква улица. Нямаше други пешеходци освен него. Стигна до заведението и влезе през задния вход. След има-няма 10 минути шоуто му започваше.

- А, чакахме те! Къде се загуби, мислехме да пуснем групата да си изсвири парчетата преди теб - посрещна го мъж на средна възраст. Собственикът на клуба, в който всяка събота Жорката правеше изключително смешни пиеси с куклата си Ото. Вентрилог беше, и то доста добър. България не беше идеалната среда за развитие, но имаше приемливи доходи от това си хоби, което направи втора професия. Обаче един път го даваха по телевизията.
- Задържа ме хазяинът - отговори Жоро. - Кога започвам?
- След 15 минути. Пуснахме Главата да си изсвири тройката песни и след това си ти. Вземи се подсуши малко, че си вир вода.

***

Много се смяха. И от сърце. А Ото направо си ги обиждаше. Абе, симпатяга беше тая кукла. Когато го вземеше в ръце сякаш наистина оживяваше. Сякаш наистина не Жоро говореше.
Прибра се късно. След пиесата остана да изпие едно уиски в клуба. Пък те станаха повече. Пет минути се мъчи да отвори вратата, докато се усети, че това са ключовете от пикапа му. Когато най-сетне влезе установи, че няма ток. Нищо. Просна се на леглото и заспа веднага.

***

От съня му го извади някакъв глас. Много познат. Чий?
На Ото.
Не искаше да става.
- Остави ме на мира! - прошепна, но на ум го извика.
- Доволен ли си от живота си те питам?
- Искам да спя.
- Доволен ли си?
- Да!
- Сигурация?
Отвори очи. Не беше напълно изтрезнял, о, не! Сигурно халюцинираше. Но не, куклата стоеше на шкафа и му се хилеше. Зяпаше го с черните си очи, в които се криеше лудост!
- Какво искаш! Кажи ми, Ото, какво искаш от мен.
- Да си поговорим - отговори куклата. За ужас на Жоро челюста на Ото се движеше абсолютно сама.
- Ето, говорим си.
- Кажи ми, сега, ти щастлив ли си?
- Що да не съм щастлив.
- Драги, не е това въпроса. Въпроса е, що да си щастлив.
И той се замисли. Много се замисли. Щастлив ли беше?
Още два часа и половина разговаря с куклата.
- Е, какъв е отговорът ти? - попита го накрая тя.

***

В неделя сутрин овъглените останки от една кукла лежаха на тротоара. Хората ги заобикаляха без да им обръщат внимание.
А Георги Малинов така и не отиде на лекции в понеделник.
Нито във вторник.
В сряда го намериха мъртъв в гарсониерата си. Усмихнат.

***

`Не ти ме контролираш. Аз теб.`