автор: Bjorna

дарлинг,
холът ми пада от скалата
и аз падам
понеже ти си в него
понеже съм сгънала под себе си краката
понеже милите могат само да се измерят
в сантиметри от моя сън до твоя
особено когато
бурята е по- красива от която и да е
осанка на балерина,
и всички, даже жена ти
завиждат на небето, на холът
и на мен...

дарлинг,
да се ядосвам нямам сили,
а да не се ядосвам - не мога
понеже
игричките ми падат от скалата
и аз падам
понеже от теб
не мога да си отвърна душата
понеже прегръдките ти са се вкопчили в мен
и раздробяват смалената мисъл
за доброволната замяна
и нека да умирам от нервен срив,
но
дарлинг, аз без теб не мога