Тъгуваш
под цвета разлистен
в тишината там
на едни свят прелистен
надигаш чашата с вино
отпиваш някак бавно ,тихо
и тръпчивото
от него те възбужда
понася те в някаква вихрушка
на спомени еднички отживели
към едни очи потъмнели
отпиваш бавно
но с наслада
търсещ истината там тъдява
дали постъпи правилно не знам
дали било е по-добре да си сам
тъгуваш
под небето звездно
в тишината сам...