автор: KaktaKa

Отдавна изгубих и път, и посока в гората.
(Само в клоните сплетени вие неистово вятъра.)
Почти като жива вървя, накъдето очите ми гледат.
(Коренища ме спъват.Като спомен Луната е бледа.)
Ще взема да седна до тая скала и за нищо не искам да жаля.
(Ала кой ще ми каже къде да намеря една
свещ-
да запаля?)