автор: Ljastoviza

На Валери Станков

Марсилия, сякаш черупка на мида,
в душата му с блясък седефен изгрява;
рибарят отново със утрото иде,
разсънен, градът се прозява...

Застава до своята лодка на кея -
морето отнася надежди;
в душата му сушата гневно тъмнее,
тежи и накъсва му мрежите...

Ръцете му носят на гладни и сити
утеха във дните преломни.
Животът безцветен във слънчева пита
превръща, усмихнал се скромно...

Писма във бутилки не спира да чака,
когато вълни тъмнокрили
отнасят приятели нощем, във мрака,
от стария пристан в Марсилия.

Понесъл небето, край ъгъла свива
и в кръчмата сяда на бира.
Поет е рибарят, след халбата с пиво
перото му Бога намира...