автор: LoveHunter

Крал Доминик стоеше зад масивното си дъбово бюро, с перо в едната и чаша Бренди в другата ръка. Красивото му лице, набраздено със ситни бръчици, свидетелстващия за петдесет и петте му години, бе застинало в тъжна гримаса. Чудеше се как да започне писмото към любимата си съпруга, Виктория, как да й обясни всичко, което бе направил до сега и причините за него. Не се съмняваше, че умна и разбрана жена като Виктория ще го разбере, но не бе сигурен дали щеше да му прости.
Той обичаше семейството си. Всичко бе за тяхно добро. Краля вдигна и пресуши чашата си на един дъх. След което въздъхна тежко, постави чашата на бюрото, потопи перото в мастилницата и започна да пише:
„Скъпа моя Виктория, любима моя съпруго, кралице на сърцето ми! Знам, че в момента си ми прекалено ядосана и знам, че имаш право за това, но сега с надеждата след преминалите дни, ядът ти, към грешният ти съпруг да е понамалял, реших да ти напиша това писмо. Дължа ти обяснение, защо бе упоена и изведена от страната, и защо сега стоиш под стража в бащиният си замък. Сигурно се чувстваш объркана и предадена. Трудно ми е да признам слабостта си пред, любима моя. Но ще ти разкажа всичко, от край до край.
Преди месец, от шпионите си разбрах, че брат ми, Далос, подготвя воиска, с която смята да ме детронира. Нападението се очакваше до няколко месеца. С Мело решихме, че колкото и добре да сме подготвени, на първо място трябва да защитим теб и момичетата. Знаех, че никога не би тръгнала доброволно за владенията на баща си. Затова преди три седмици те упоих и лично те заведох в замъка на баща ти. Крал Хектор се съгласи, че това е единствената възможност да бъдеш отведена на безопасно място докато обстановката се нормализира, а и с Мело стигнахме до заключението, че ако бъдем победени, Далос може да се възползва от това, че ти ще бъдеш на трона и да те принуди да се омъжиш за него, за да бъде приет като законен крал на Уелс. При баща ти, според нас си в пълна безопасност. Проблем бяха и малките ни момичета. Ако бях ги изпратил с теб, щеше да бъде твърде подозрително, и Далос можеше да разбере, че знаем за плана му. Исках да ти ги изпратя една по една, но за мой най-голям ужас, разбра, че Далос е решил да убие, както мен и Мело, така и теб, кралице моя, за да може да се омъжи за едно от малките ни момиченца. Гаранция за трона. Трябваше да измислим начин да ги разделим и отдалечим от опасността. Казахме им, че ти си при баща си, защото е болен, а днес... днес ги омъжих. Не ме мрази, кралице моя. Но това бе единственият начин. Трябваше да ги защитим. Мело се свърза с най-добрите си приятели Алекс, Дориан и Рейн. Трима забележителни млади мъже, с невероятна власт и сила. Вчера те пристигнаха с огромни армии, за да се венчаят за момичетата. Изключено е да ти казвам, че сега малкото ни трио, ме мрази и обвинява, но друго не можех да сторя. Далос ще се опита да ги плени. Не мога да го позволя.
Първо омъжихме Али за Александър МакКоул. Той е Шотландец, и е един от най-силните леърди в държавата. Мило момче е и мисля, че Али го харесва. С Джен както се очакваше имах много проблеми, мъжът й се казва Дориан, той е шейха на Мароко, много е влиятелен, има кораби, диамантени мини и е много богат. С Джен не се разбират много. Дори тя избяга от църквата, за да не се омъжва за него, но брака вече е факт, дано тези деца да се разберат. А малката Гуен, омъжихме за Датския принц Рейн. Това момче се движи като буреносен облак и вече няколко пъти успя да разплаче чувствителна ни Гуен. Но тя ще го пречупи.
Моля се да не съм постъпил погрешно, кралице моя. Моля се всичко да приключи благоприятно, и да се завърнеш у дома, в безопасност, при мен.
Прости ми, любима моя, че те лиших от удоволствието да присъстваш на сватбите на дъщерите ни, те също много страдаха за това, а аз вече нося последиците.
Сигурно ще се зарадваш да чуеш, кралице моя, че съпругът ти в момента се пече в собствен ад, чудейки се как да обясни на дъщерите ни за първата им брачна нощ, която ще се състои след броени часова. Това е моето наказание, любима моя.
Обичам те, кралице моя. Моля се много скоро отново да си при мен.
С цялата ми любов. Твой верен слуга, Доминик.”


Празничната гощавка бе в разгара си. Маси отрупани с най-изискани ястия, светлини на хиляди свещи и весела глъчка на гостите изпълваше тронната зала. На огромна кедрова маса застлана със златиста покривка, кралското семейство празнуваше щастливото събитие. На чело на масата стоеше крал Доминик, от дясната му страна бяха застанали кралските особи и благородниците, дошли специално да почетат младите принцеси, и да поднесат дарове в знак на почит и уважение към краля и брачните двойки. От лявата страна на владетеля на Уелс бе застанал синът му, Мело. Ухилен, младия мъж наблюдаваше настроенията около масата и не пропускаше да тупне по задните части, всяко младо слугинче, което се мернеше покрай него. До него на трапезата стоеше добрият му приятел, а вече и зет, Алекс, който се опитваше да следи разговора около масата, но постоянно бе разсейван от съпругата си Алая, която със завиден апетит опустошаваше блюдата на трапезата, след което, гациозно облизваше малките си бели пръстчета. До нея Дориан намръщено се взираше в Джен, която за разлика от сестра си, не хапваше нищо, а се наливаше със сок от Касис, или поне той се надяваше да е сок. А до тях бяха Рейн и Гуен. Замълчани и потънали всеки в своите мисли. Рейн ровеше безцелно из чинията си, превръщайки храната в странно изглеждаща пихтия, а Гуен взимаше здравето на малката си копринена кърпичка, като несъзнателно я мачкаше и разчекваше, после я приглаждаше и оставяше на страни, но само след миг нещастното парче коприна пак се оказваше в малките й ръчички и биваше изтезавано зверски.
– Сине! – обърна се крал Доминик към сина си – Чудех се... ами ще трябва да се обясни на сестрите ти, за първата брачна нощ.
– Аха – кимна разсеяно Мело, докато издебваше поредното слугинче, което умело избегна атаката му, и с кикот избяга по-далеч от обсега му – Реши ли какво да им кажеш? – обърна се най-после към баща си, младия принц.
– Чудех се, синко, ти си по-близък с тях. – Каза краля и захапа парче ябълков пудинг – Мислих си, че сигурно ти би искал да им разясниш, какво се очаква от тях. – Вметна нехайно той.
– Аз? – Мело изгледа изненадано баща си, след което се ухили хлапашки и поклати енергично глава – Не на мен тия, няма да ме преметнеш. Да не съм луд, да отида и да им кажа, какво се прави в първата брачна нощ?
– Би могъл. – смънка краля.
– Да бе, да. Не съм вчерашен. – Мело отпи глътка вино, след което се наведе по-близко към баща си и го погледна в очите. – Имаш ли идея какво ще стане с мен, ако отида при бесните си сестрички и им изтърся „Сега ще се качите горе, ще се съблечете, съпрузите ви ще дойдат, ще легнат голи върху вас и ще напъхат големите си мъжеств...”
– Замълчи, момче – скара му се краля. – Така както го описваш, излиза, че ще бъдат брутално изнасилени, не е така... то ще е нещо... хубаво... ами да, моята брачна нощ бе хубава. – кимна краля.
– И мама не е била уплашена като те е видяла в цялата ти възбудена мъжка мощ? – Попита без да се замисля Мело, но леко се изчерви и веднага се поправи – Не ми казвай. Не искам да знам. Ще сънувам кошмари.
– Мери си приказките, момче. – смъмри го, крал Доминик. – Хайде синко, помогни ми, не мога да им говоря за интимните неща между мъжа и жената, те са ми дъщери, за бога.
– А не мен сестри – защити се Мело – Дори още не мога да повярвам, че вече са големи жени и довечера ще се простят с невинността си, но предполагам, че това е част от съзряването. – кимна философски, принцът. - Ще ти стискам палци татко. – окуражи баща си, Мело. След което се усмихна безсрамно – Аз няма да пропусна този спектакъл, ще дойда с теб, за подкрепа. Морална, разбира се. – Намигна той, и посегна към сребърната фруктиера с плодове. Откъсна си едно голямо зърно грозде, подхвърли го във въздуха и го улови с устата си. Усмихна се и се обърна на другата страна, загледан към приближаващото се пищно слугинче.
Краля поклати глава, този негов син бе непоправим женкар. Благодарение на това, че осемнадесет години бе бдял над сестричките си, той бе свикнал да закриля представителките на нежния пол, обичаше всички жени, и не го криеше. Един ден , помисли си краля, Мело ще направи някоя жена, много щастлива. Краля отпи от виното си за кураж и след като не можеше да очаква съдействие от сина си, трябваше да се изправи безстрашно пред проблема. Вече бе време. Той махна към церемониал майстора.
– Фицхю! Обяви, че напускам масата. – след това тихо добави, като на себе си – трябва да поговоря с дъщерите си, за първата брачна нощ.
Фицхю почука три пъти по мраморния под с желязното си бастунче, за да привлече вниманието на гостите, и обяви.
– Кралят напуска залата. Трябва да поговори с дъщерите си за първата брачна нощ.
Всички разговори изведнъж замлъкнаха. Погледите бяха отправени към трите принцеси. Али, която тъкмо се канеше да захапе парче заешко, остана като покосена с отворен уста и вилица замръзнала на половината път към устат й. Алекс посегна и с показалец леко повдигна брадичката й, колкото да й затвори устата. Джен се задави с виното, което преди малко й бе поднесъл един слуга, а Дориан се усмихна с кривата си усмивка и я потупа енергично по гърба. Рейн се задоволи само да хвърли лек поглед към буклата си, която бе изпуснала омачканата кърпичка в супата от костенурки и лекичко се свличаше надолу по стола с явната цел цялата да се мушне под масата, за да се скрие от втренчените погледи. Всички чакаха реакцията на краля, за безспорния гаф на церемониал майстора му, не смеейки да кажат нещо, не дай си боже да се засмеят, от страх да не си навлекат гнева на владетеля си.
Уви, Мело не бе толкова тактичен. След като осмисли казаното от Фицхю, той се закикоти подигравателно, след което видя почервенелите лица на сестрите си и почна да се смее с цяло гърло. За лош късмет точно, когато бе направено съобщението, Мело се поклащаше лениво само на два от четирите крака на стола си, и благодарение на истеричния си смях, той изгуби равновесие, столът се катурна, изсипвайки престолонаследникът на Уелс, по гръб на земята. Но малката случка явно не притесни особено младия мъж, защото той пъргаво скочи и изтупа черният си костюм, и продължавайки да се смее, тръгна да излиза от залата. Минавайки покрай Фицхю, шеговито го удари по рамото, а пътюм, крачейки към вратите, Мело подбра шашардисаните си сестрички и ги изведе от тронната зала.

Кралят предпазливо пристъпи прага на Дамския салон. Първо забеляза трите камериерки на дъщерите си, които се бяха наредили като аптекарски шишета до една от стената и го гледаха намръщено. Мело, подпрян на стената до камината, човъркаше с кука за плетене пръстта на едно растение в саксия, поставено на малка масичка до него. Дъщерите му се бяха изпонатръшкали по меката мебел из стаята. Гуен, седнала по турски на пухения килим, бе стиснала една огромна възглавница, и почти бе разпрала дантелата, която я обримчваше, защото постоянно я подръпваше и мачкаше. Джен бе потънала в огромното жълто кресло до нея, бе затворила очи и изглеждаше като заспала, ако се изключи здраво стисналите устни и обутото й в сатенена пантофка краче, което потропваше нервно по червения килим. Али пък се бе излегнала на червената кушетка и бе сложила върху лицето си възглавница от жълто кадифе, а нежните й ръце, притискаха меката материя върху лицето, сякаш се опитваше да се само-одуши.
– Малките ми! – обади се краля с подкупващ глас откъм вратата и пристъпи към момичетата. Те само го погледнаха нацупено, без да кажат нито дума. – Трябва да поговорим за първата брачна нощ. – Обяви той, сковано.
– Разбрахме – озъби се Джен.
– Беше много нетактично, татко – смъмри го Али – Не знаем какво се прави в първата брачна нощ, но определено знаем, че за това не се говори.
– Да беше говорил за менстуацията ми нямаше да ме засрамиш толкова. – изтъкна Джен.
– Не сме толкова глупави, за да не знаем, че освен, и мъжа и жената ще са голи, има и други неприятни неща за правене. А присъстващите знаеха какво ще се прави, и ни гледаха като че ли имахме по две глави. Беше унизително. – завърши речта си, Алая.
– Не е моя вината, малките ми – заоправдава се краля – Онзи глупак, Фицхю, го издрънка. Но станалото станало. Трябва да ви се обясни, какво правят мъжа и жената като са сами... нощем... в покоите си.
– Аз знам! – оживи се Гуен, и половин дузина смаяни погледи се обърнаха към нея, въпросително. – Ами да, веднъж видях мама и татко.
В стаята се чу изпъщяване, всички погледнаха към Мело, който така се беше стреснал от думите на сестра си, че бе забил куката вместо в пръстта в масичката, и то толкова дълбоко, че тънкото дърво се бе пукнало. Той вдигна поглед към Гуен и със зачервено лице рече:
– Знам, че ако е това, което си помислих, ще имам кошмари, но кажи ми, Гуени, какво си видяла?
– Ами беше преди няколко години – започна Гуен и всички погледи се насочиха към нея – не можех да заспя и отидох в покоите на мама и татко. И тогава видях какво правят женените мъж и жена.
– И то е... – подкани я Мело.
– Ами татко лежеше по гръб на леглото – смутено почна да обяснява Гуен – Мама бе легнала почти върху него, бяха се прегърнали и спяха. – Въздишка се изтръгна от гърдите на Мело и краля, а Гуен се намръщи. – Нали това искаше да ни обясниш, че ще спим в едно легло със съпрузите си, и че няма да сме облечени, че не е удобно да се спи с дрехи?
– Ами горе-долу. – смънка краля.
– По-скоро долу-горе – изсмя се Мело – Търпение, ей сега, татко ще ви светне за мачкането на чаршафите. – Той повдигна вежди и се усмихна пленително, с дяволите пламъче в очите. – Татко, защо не започнеш с разликите в телата на мъжете?
– Садист – изсъска краля – И той ми бил, верния син, ха. – Краля изгледа намръщено сина си, който дяволито му намигна и се обърна към дъщерите си. – Предполагам, че сте забелязали, че телата на мъжете са по различни. – започна той и изчака момичетата да кимнат, за да продължи. – Мъжете са по-твърди, по-космати и по-големи. Те нямат гърди като жените...
– Глупости – обади се Джен – Мъжете имат гърди, татко трябва да го знаеш, нали си мъж.
– Аз... – краля тотално се оплете – ама имаме гърди, исках да кажа, че нямаме такива като вашите.
– В смисъл – попита заинтригувано Али.
– В смисъл, не са такива, бели, меки, големи...
– Татко, как може да знаеш, какви са ни гърдите? – запита Гуен, изчервена като домат.
– Не, вашите, кукличке – запелтечи краля – просто... общо... за жените, мила. А мъжете... ами техните са твърди, по-плоски...
– Като на лейди Летисия? – Гуен се обърна към сестрите си – Помните ли, че когато бяхме да се учим да плуваме, долната риза на лейди Летисия, бе прилепнала мокра по нея и тя бе почти плоска в гърдите?
– Аха, й каза, че това било задето не е кърмила дете. – каза Али.
– Глупости и аз не съм кърмила, ама имам гърди, по-големи от нейните. – заяви Джен – И вие също.
– А лейди Милисънт, как е? – заинтересува се Мело – В смисъл, колко са големи гърдите й, и тя плуваше с вас, може да ми покажете с ръце. – И той протегна напред ръцете си с разперени пръсти, все едно обхваща предмет. – Ей така ако направя, ще обхвана ли гърдите й, или трябва да раздалеча ръцете си. Аз ще ги раздалечавам и като стигна големината на гърдите на лейди Милисънт, ще ми кажете да спра.
– Само малко раздалечи, да точно така, толкова са големи гърдите й – обяви Гуен – Милисънт, казва, че понякога й пречат, и й тежат.
– Ами те са като две дини – заяви Джен.
– Те моите понякога ми тежат, камоли... – започна Али, но бе прекъсната от баща си.
– Стига, за бога. – почти изкрещя краля – Как може да говорите за такива работи?
– Ти започна с темата за гърдите, татко – безсрамно заяви Мело.
– Мълчи, момче. – Сряза го краля – С теб ще говоря, по късно. Да свършваме. Мъжете имат, плоски, твърди и космати гърди.
– Не и Дориан – заяви Джен.
– Моля?
– О, татко, гледаш ме сякаш съм набила викария – въздъхна Джен – Казах, че Дориан не е такъв. Днеска го видях, гол до кръста на плаца. Гръдния му кош е огромен, целия в мускули и опъната златиста кожа, върху тях. И няма нито едно косъмче, гладък е като...
– Гладък – опули се насреща й Али – да не си го пипала?
– Не – излъга безсрамно Джен – ама така изглеждаше.
– Рейн има косъмчета – обяви Гуен – руси и къдрави. – уточни след секунда тя.
– Ти от къде знаеш? – запита Джен.
– Като се запознах с него, четкаше коня си, и ризата му бе разкопчана. – обясни Гуен.
– Е само аз ли не съм видяла гърдите на мъжа си? – запита кисело Али.
– Ако ще те успокои, и аз не съм му ги виждал – осведоми я Мело. – А, не, грешка, като се бием, винаги си сваляме туниките, - поправи се той – да значи само ти не си го виждала.
– Боже, замълчете – отново повиши глас краля – Правите го още по-трудно.
– Добре, за гърдите разбрахме, после? – попита го с интерес Али.
– Ами... там... долу... между краката... – тук краля много се затрудни и погледна към сина си за помощ. Мело само се ухили ехидно и краля, ще не ще, продължи – Между краката, мъжете имат едно... такова нещо... дето... как да кажа... виси... – и до тук с обясненията за мъжкия пол. Краля бе пребледнял и не можеше и да обели дума.
– Мело? – обърна любопитен поглед към брат си, Гуен – И ти ли имаш нещо дето ти виси?
– Аз? – усмивката се стопи от устните на младия принц и бе заменена от сконфузено изчервяване. Той преглътна и изрече толкова бързо, че думите му прозвучаха като една. – Всяко същество от мъжки пол, дори и животните имат такова нещо.
– Сетих се – засмя се Гуен – Имате опашки. Всички мъжки коне, кучета, котки, дори мечките, имат опашки.
– Опашки? – рече стъписано краля.
– Гуен, не е това – скастри сестра си Джен – Моята кобила Луна също има опашка, а е от женски пол.
– А и мъжките, жаби, например, нямат опашки – рече компетентно Али.
– Тогава какво имат мъжете? – запита объркано Гуен.
– Ами... – краля се загледа в пръстите на ръцете си, сякаш ги виждаше за пръв път – Мело, я ти обясни – рече краля и тръгна да излиза от стаята.
– А, не – изкрещя Мело и изтича пред вратата, като застана пред нея да прегради пътя, на измъкващия се баща. – Не се опитвай да ми натресеш тоя разговор.
– Мело, ти си мой наследник, трябва да се учиш на отговорност, трябва...
– Ваше величество? – чу се глас зад краля. Бе Елинър, камериерката на Джен. – Ако позволите, аз с помощта на Кристина и Мегън, ще разясним на младите господарки всичко, което трябва да знаят, за създаването на поколение.
– Вие? – запита изненадано краля.
– Да, ваше величество – Кимна Елинър.
– За нас няма да е затруднение – измрънка Мегън.
– А и ние сме по-големи, поплинцип това тлябва да се лазяснва от някоя жена. Майка, леля, плиятелка и доли от камелиелка. – заобяснява Кристина.
– Как не се сетихме по рано? – Зачуди се краля, после шляпна сина си по рамото – И ние толкова се измъчихме. Ама и ти си един, все ми изтъкваш колко си умен, защо не се сети за това да кажем на някоя жена да им обясни?
– Ами ти, защо не се сети? – парира го Мело.
– Аз съм стар – заяви краля – а твоето оправдание какво е?
– Аз нямам опит с жените, от къде да знам, че те разбират от тея неща.
– Калпаво обяснение, сине – изсумтя краля и се обърна към трите камериерки – Наистина ще ни помогнете, момичета. Нали не е нужно да присъстваме?
– Лазбила се, че не, Ваше Величество. Ние тлите ще се сплавим. – Успокои го Кристина.
– Хубаво – усмихна се облекчено краля – Хайде, Мело, да оставим дамите сами.
– С радост – заяви искрено Мело и последва баща си, извън стаята.


Трите камериерки накараха господарките си да седнат една до друга на червената кушетка.
– Техни Височества ви объркаха много, нали? – запита Елинър.
– Докато слушах обясненията им, ми идеше да заплача – рече Кристина.
– Най важното е да знаете, че правенето на любов е едно от най-красивите изживявания, за едно момиче. – започна Елинър – Ще ви изнесем беседа, така все едно сте на урок по медицина в медицинското училище в Серлингтън. Докато аз и Кристина ви обясняваме, Мегън ще нарисува на платното, отзад, един мъжки, полов орган, за да знаете как изглежда.
– Ей сегичка – заяви Мегън и хукна за бои към един шкаф. После се зае да рисува нещо.
– Медицинският термин за мъжкия полов и възпроизводен орган е „Пенис” или може също да се нарече „Член”.
– Медицинският термин ли, Ел? – повдига вежди Джен – Ти пък от къде знаеш как се медицинския термин.
– Обиждаш ме, господарке – рече Ел и вирна брадичка. – Аз си знаех, че баща ви и брат ви, няма да се справят. Аз съм съвестна камериерка. Снощи в библиотеката на краля, намерих няколко книги и много внимателно разучих всичко.
– Точно така е – намеси се Кристина – И аз снощи четох, както го каза Елинъл, това са медицинските телмини.
– Готово – обади се зад тях Мегън – Нарисувах го.
– Добре, хайде момичета, елате да ви покажа, какво представлява и какви са функциите му.
Трите принцеси отидоха и се вгледаха в рисунката. Али се покашля и погледна камериерката си.
– Ъ-ъ, Мег? Би ли ми обяснила какво е това.
– На мен ми прилича на локвичка – рече Гуен.
– По скоро на петно – заяви Джен – да не би, платното да е било изцапано?
– Какво има? – запита Ел и погледна рисунката. – За бога, Мегън, ела тук.
– Да, кво има? – запита разсеяно Мег.
– Какво си нарисувала, момиче? – тросна й се Елинър.
– Ми тва дето ми казахте, нарисувах от къде идат бебетата – рече Мег.
– Ама ти си много тъпа – заяви Ел – чудя се как още не си девствена!
– То за тази лабота не се иска много акъл – заяви Кристина.
– Права си, Крис, ама това е нелепо – заяви ядосано Елинър.
– И какво е това, Ел? – запита я Джен.
– Това, малки мои, е петно семенна течност.
– Нощес като спах с козаря, Илори, беше баш същото. – закима Мег.
– О, боже, но това е гнусно. – заяви Али, загледана в платното – Всъщност как се получава тая семенна течност, от къде идва и защо камериерката ми я е прерисувала?
– Добре, чакайте сега – Ел, взе една четка и набързо надраска нещо. – Ето това представлява мъжкият член.
– Малко странен е – заяви Али, като наведе глава, за да огледа по-хубаво картинката.
– И това имат между краката? – Запита Гуен – Не опашка?
– Точно това – заяви Крис.
– И какво за него? – поинтересува се Джен.
– Това ще проникне във вас! – каза Ел.
– Цялото ли? – запита Джен
– Цялото. – след което Ел се зае да им обясни цялата процедура. След десетина минути трите принцеси бяха пребледнели.
– Мисля, че няма да ми хареса – тръсна глава Джен – Не, сигурна съм, че няма да ми хареса.
– Призля ми – рече Али, която видимо бе позеленяла.
– Аз нещо не схванах. – каза Гуен – Значи, поправи ме ако греша, Ел, но колкото по-голям е мъжа, толкова е по-голямо това негово нещо – и кимна към картината – и колкото повече ме желае, толкова, ТОВА ще става по-голямо.
– Точно така, господалке – кимна Крис.
– Ами няма ли да боли, сигурно ще е адска болка.
– Да господалке Гуен, пълвият път винаги боли, но защото господаля Лейн ще лазкъса девствената ви ципа, но после става плиятно, селиозно ви казвам.
– Ако беше нещо лошо – каза Мег – ние никога нямаше да му са наслаждаваме.
– Различно е – заяви Джен – вие сте развратници.
– Аз харесвам Алекс, наистина, ама той е огромен, а ОНОВА сигурно също ще е. Боже, хайде да избягаме, не искам, да правят това с мен.
– Една смислена дума днес – усмихна се Джен – И аз няма да му позволя да ме пипне, колко и да ми казвате, че е хубаво, аз не искам да преживея всичко това.
– А какво общо има локвичката дето нарисува Мег? – запита Гуен.
– Това е семето на мъжа – заобяснява Елинър – То излиза от мъжкия атрибут и се излива в утробата на жената. Там, ако семето намери благоприятна почва, покълва и в корема на жената почва да расте бебе.
– Но как го е видяла Мег? Не схващам. – заклати глава Гуен.
– Когато мъжа не иска жената да заблеменее, я пази, като точно пледи да излее семето си в нея, се отдлъпва и го излива на леглото.
– Ами ако жената не иска да забременее, какво прави? – Запита Али.
– Има лазни билки, господалке, и те пледовлатяват зачеването, но някой са опасни, и може да те овледят, така, че никога да не може да заченеш, затова по-добле, мъжа да ни пази.
– Аз мисля, че трябва да ви качваме вече по стаите – рече Мег.
– О! – провикна се Ел, като погледна към часовника над камината – Права си Мег, виж кое време е станало. Хайде, да се качваме.
И всяка камериерка хвана под ръка господарката си, за да я отведе в покоите й.


През това време, Мело стоеше ухилен в библиотеката на баща си. Бе се излегнал нехайно за кожения зелен диван и пушеше пура. Само като се сетеше за сцената с момчетата преди няколко минути и започваше да се кикоти истерично. Естествено, че се бе стил да помолят някоя жена да им обясни, но баща му бе толкова погълнат от приготовленията и от мъката, че съпругата му я няма, че реши да им разясни малките детайли за интимността между мъжа и жената, а Мело постоянно скучаеше, затова не си направи труда да подсети баща си да постави тази задача на някоя от придворните дами. Мело се изсмя. Досега не бе виждал баща си да си мени толкова бързо цвета. Младия принц се изправи, отиде до малката масичка в единия ъгъл на стаята и си наля чаша уиски, след което лениво се запъти към дивана. Имаше толкова важни неща, за които да мисли. Утре сестрите му ще напуснат Уелс, и ще бъдат в безопасност, поне колкото зависеше от него, сега приятелите му, щяха да ги пазят, но те щяха да се справят, Мело бе сигурен в това. Но на него му предстоеше много работа. Трябва да подготви армията си, да укрепи столицата, да подсили границите по крайбрежието, защото бе сигурен, че чичо му ще нападне именно по море. Флотата трябваше да бъде денонощно в пълна готовност. Щеше да пиши на дядо си, с молба да му изпрати част от своята армия, но не толкова, че да постави владенията му и майка си в опасност, и точно заради тези две причини, не мижеше да очаква много голяма подкрепа. Разбира се, приятелите му, предложиха да му дадат част от армиите си, но те трябваше да защитят сестрите му, затова на тях можеше да разчита след няколко месеца, но не бе сигурен, че разполага с толкова време. Мислите му бяха прекъснати от отварянето на вратата на библиотеката, когато влязоха тримата младоженци.
– Как си, братле? – попита от вратата Алекс – Жив ли си, след съдбоносния разговор? – запита той и се ухили безсрамно.
– Трябваше да оставя след час ти да й обясняваш какво ще става в леглото – рече намръщено Мело – Сестрите ми си нямат ни най-малка идея.
– Не бъди толкова сигурен – намръщено рече Дориан, и се настани на креслото зад бюрото на краля – Може да се изненадаш какво умеят сестрите ти.
– Защо? – попита Мело – Сериозно ти говоря, не знаеха нищо.
– Ще се радвам, ако сте им обяснили като хората – заяви радушно Рейн, след което избута грубо краката на Мело, от дивана и се настани до него – Не ми се иска довечера да има истерии и сълзи. Мразя сълзите, а Гуендолин обича да реве, дразня се. – и потръпна леко за по-голям ефект.
– Ама и вие сте едни – цъкна с език Алекс, настани се на едно кресло и запали пура – С жените трябва да се действа като с деца, да се обяснява по 3 пъти, бавно и на разбираем език. Защо сестрите на Мело да са по-схватливи. Вижте го него...
– Ей, Алекс – възнегодува Мело – не се шегувай с тея работи. Много ще се изненадате, колко са умни сестрите ми. А аз съм направо гений, или искаш да ти припомня какво стана като отвлякоха оная кръчмарка, по която си падаше, и кой ти помогна да я измъкнеш.
– Това беше единичен случай, а и се оказа, че...
– Стига Алекс – смъмри го Рейн – всички бяхме там, Мело наистина я отърва.
– Добре! Мело е гений. – Алекс направи кисела физиономия, а Мело се ухили триумфално.
– Мело, не е никакъв гений – рече Дориан – ако беше такъв, можеше да закара сестрите си, при дядо им в Ирландия, и аз нямаше сега да съм женен и без харем.
– А аз нямаше да имам ревлива булка – съгласи се Рейн.
– За бога, все едно съм ви кастрирал – ядоса се Мело. – Толкова ли са грозни и противни сестрите ми та се оплаквате и кълнете при всеки удобен случай?
– Гуен не е грозна – започна Рейн, като гледаше лошо – Но тя все реве. Разрева се като разбра, че ще се жени за мен, разрева се като й казах, че не обичам деца, разрева се като й се скарах, че се е разревала, и пак, когато се венчахме. Довечера сигурно ще ме удави в сълзи, като ме види гол, като съблека нея гола, като почна да я целувам, кат...
– Схванах – изсъска Мело – Тя е чувствителна, а ти си арогантен грубиян, и на мен ще ми се иска да се разрева, ако ми крещиш като направи с нея на масата снощи. Казвам ти Рейн, добър приятел си ми, но обожавам Гуен и ти ще престанеш да й крещиш, ясно?
– За бога, не ми казвай как да се отнасям с жена си! – ядоса се Рейн – Как да я накарам да спре да плаче, тя друго не знае.
– Днес на сватбата като я прегърна, за да я утешиш беше по-добре, отколкото да й крещиш.
– Сметнах, че ако се разкрещя, ще заплаче по-силно – отговори сконфузено Рейн засрамен от проявата си на слабост.
– Ама я усмири нали? – След като Рейн кимна рязко, Мело се обърна към Дориан, който си бе сложил краката на бюрото. – Дориан, свали си краката от там, татко ще подивее, ако те види. – С кисела гримаса Дориан се свали краката. – Сега кажи, какво против Джен имаш.
– Да изреждам ли – попита Дориан и повдигна едната си вежда, Мело кимна и той продължи – Бие се, пие, сваля мъже...
– За биенето, се бие, не мога да отрека – съгласи се Мело – Но за пиенето, не пие и не е виновна за това, че бе объркала шишетата. А колкото до мъжете, как ти хрумна, по дяволите? Тя дори не се е целувала с мъж, какви го дрънкаш, че сваляла мъже.
Мело гледаше лошо, а достойнството на Дориан не му позволяваше да сподели това, че жена му, е имала други мъже. Затова реши да преглътне отговора, и си замълча. Но Мело не бе свършил:
– Добре, като не ги искате имам решение. Довечера, който от вас пипне някоя от сестрите ми, ще му счупя ръцете. Взимате ги с вас, отнасяте с тях като към гостенки, като тая каша се оправи, ми ги връщате, анулираме брака, защото няма да е консумиран и готово.
– Хей, хей! – скочи ядосано Алекс – Никакво анулиране няма да има. Алая е моя, ясно ли е? И още днес ще й направя едно бебче, за да не мислиш повече за такива неща. Анулиране! Само през трупа ми.
– Може да реве – съгласи се Рейн – но веднъж нещо да е мое, никога не го отстъпвам, а господ ми е свидетел, от много време не съм имал жена, тъй че за анулиране, не може и дума да става, а за развод, още повече, в кралското семейство развода, е немислим.
– Радвам се - усмихна се Мело и погледна към намръщения Дориан – А ти, искаш ли анулиране?
– Не – каза само той, след което стана и си наля чаша бренди – Някой иска ли?
– Аз съм на уиски – усмихна се Мело и подаде чашата си. След като Дориан му наля и подаде чашите на останалите двама, Мело вдигна чаша за тост – за обединяването на нашите четири семейства, и за щастието на новобрачните.
Тримата чукнаха чаши и се умълчаха. След малко Мело попита.
– Как така всички се оказахте в Шотландия?
– Бяхме решили да ти дойдем на гости – засмя се Алекс – посрещнах Дориан и Рейн у дома, за да им покажа новите укрепления на крепостта.
– А да – кимна Мело – много умно измислени, наистина. Радвам се, че се оказахте на близо. Тъй като Алекс беше най-близо реших да го посетя и лично да говоря с него, радвам се, че и вие бяхте там и решихме бързо проблема. Ако трябваше да чакам няколко месеца докато Дориан и Рейн пристигнат щях да се побъркам.
– Толкова ли е зле положението? – попита Дориан.
– Чакаме всеки миг нападение. Толкова ме е страх за момичетата. Ще се опитат да ги пленят, ако не успеят, ще искат да ги убият.
– Ние ще ги пазим – заяви Рейн.
– Затова е всичко, нали? – съгласи се Дориан – Виж, Мело, колкото и разпри да имам със сестра ти, искам да знаеш, че ще я пазя като зеницата на окото си. И... ще се постарая да е щастлива.
– Знам – усмихна се мило Мело. – Вие сте ми като братя, не бих ги поверил на никой, ако стане нещо с мен и татко...
– Стига глупости – засмя се Алекс – пак ли ще говорим за умиране. Като преди 5 години в германския бордей, като се напи с вкиснатата бира и помисли, че си отровен и умираш, помниш ли? Тогава ни завеща двете русокоси фльорци, които ти грееха леглото и ни накара да се закълнем да не го оставяме незадоволени, а да ги ощастливяваме поне два пъти на ден.
Мъжете се засмяха весело при спомена, тогава се обади Дориан.
– А когато Рейн се напи докато бяхме в колониите и падна от коя си в една канавка и си счупи три ребра? Замоли ни да го оставим да умре, но да се погрижим на коня му да бъде сменена дясната подкова.
– По-смешно беше като ти бяхме на гости в Мароко – захили се Мело – и ти се напи като кирка, отвлече една млада дама и я замъкна в харема си, но когато трябваше да я обезчестиш взе, че заспа, а малката върти-опашка изнесе половината бижута на фаворитките ти.
– Ама тогава Алекс налетя на нея – засмя се Рейн – и вместо да я върне, преспа с нея, а тя обра и него.
– И дори не беше пиян като нас – засмя се Дориан.
– Не само аз съм правил гафове, дори трезвен – заяви Алекс – когато бяхме във Венеция, Рейн заяви, че карането на гондола било детска работа, че той управлява, грамадни кораби, та с една лодчица ли няма да се справи, и четири секунди, след като се качи в нея, се озова в канала.
– А Мело – веднага се защити Рейн – предизвика онова девойче на дуел с рапири, като го помисли за мъж, и бе разярен, че е засегната честта му.
– Ама беше облечена като мъж и мамеше на карти – заоправдава се Мело, после стана наля на всеки по още едно питие и запали пура – А Дориан, беше дал няколко милиона за „Прелестния шотландски жребец”, а му доставиха дърта, шарена кобила, която почти бе умряла по пътя от Шотландия до Мароко.
– За това беше виновен Алекс – нацупи се Дориан – той ме закара да си харесам коня, но той даде цяло ковчеже със злато, за да си купи онзи остров от Карибския архипелаг, а се оказа, че няма питейна вода на него и след пролетния тайфун, половината остана под вода, много красиво беше, кораба да дойде да ни вземе от върха на планината.
След още час закачки и припомняне на забавни случки от общото им минало, Мело се изправи, приглади смачканите си дрехи, и погледна към приятелите си.
– Трябва да тръгвате момчета. От много време сме тук. – Усмихна им се, и им намигна – Винаги съм знаела, че трябва да е някой. Радвам се, че сте вие, братлета.