автор: katbalu

Тази нощ се прощавам със старо столетие.
Ето- новото идва, потропва навън във студа,
но, вратата заключих- премного е тежка ,
натежала от спомени,
още малко,
още малко,
още малко постойте при мен в топлина...
Ето, татко- забързан пристига и смее се,
нещо казва, а после загрижен до мен ще се спре!
Искам татко отново до мен да те видя,
да си кончето мое, а аз малкото твое дете.
И минават годините- спомени пъстри...
Как, кажи ми, да отключа тази тежка врата?
Зная, острият въздух ще нахлуе веднага,
ще събори малката крехка стрелка...
Сбогом спомени!
Сбогом години!
Със багажа си тръгвам към новият век,
но във джобът дълбоко, аз татко съм скрила,
стара снимка,
на която сме...
двамата с теб.