автор: LoveHunter

Джен се събуди от странен шум. Отвори леко едното си око и видя Елинър, която пак се бе заровила в дрешника й, няколко момичета притичваха напред-назад и украсяваха стаята с цветя. Две възрастни жени приготвяха вана с гореща вода. Едно малко момиченце си играеше с фин бял воал.
– Какво за бога, правите всички толкова рано в стаята ми – измърмори тя привличайки вниманието на шетащите жени.
– О, принцесо – Изчурулика Елинър, - толкова е вълнуващо, след три часа ще сте омъжена – тя плесна с ръце и отново се зарови в дрешника.
– Колко? – изкрещя Джен и скочи от леглото – Колко часа, е за бога?
– Почти обед е, милейди – осведоми я усмихната Елинър.
– Не може да бъде, проспала съм цялата нощ? Как е възможно? - чудеше се младата жена.
– Не помните ли? – попита тихо младото момиче.
– Пих сок от касис и влязох да се изкъпя, после... ами, не помня много добре – рече тя тихичко.
– Всички вън – рече Елинър и разгони прислугата, после отиде и седна на леглото до Джен – Господарке, - започна притеснено тя, - Снощи, вместо да пиете сок, сте пили Ликьор, милейди. И малко се напихте.
– Не може да бъде – изписка задавено принцесата.
– И вие отидохте в тронната зала, при баща си, брат си и годеника си.
– Не може да бъде – изстена Джен.
– И се спънахте, паднахте и годеника ви, ви вдигна на ръце. И не ми казвайте, че не може да бъде – прекъсна тя зараждащото се възклицание на принцесата – На всичкото отгоре, го оляхте с ликьор и за мой ужас, облизахте ликьора от лицето му.
– Не може...
– О, може, – закима енергично младата камериерка. – Ама беше много сладко, наистина, точно като любовна двойка бяхте.
– Но ние не сме – възпротиви се Джен.
– Но ще бъдете, след броени часове.
– Не и ако зависи от мен.
– Не правете глупости, моля ви милейди.
– Ще избягам – закани се принцесата.
– Няма да ви позволя.
– Не зависи от теб, по дяволите.
– Напротив, няма да ви позволя да провалите сватбата си, ще си облечете прелестната бяла рокля и ще се венчаете за онзи, прелестно красив мъж, който на впрочем също ще е облечен в бяло. Не е ли забавно?
– Ама жените са в бяло, а мъжете в черно, какви си ги мисли той.
– О, много е красив в белите си одежди, страхотен е.
Джен се ухили дяволито.
¬– Тогава аз ще съм в черно...
– Но...
– ... ще сложа, черен воал, все едно отивам на погребение, то си е много близко, искам да ми вземеш от онази черна боя, ще си намажа зъбите, за да не ме целуне, ще си посипя косата с пепел, искам червени изсъхнали рози за букета, може и един гердан от бодили и...
– Стига – изкрещя Елинър, цялата разтреперяна от ужас – Не можете да направите подобно нещо.
– Не ме е грижа – изсъска Джен, стана и отиде до вратата.
– Франсиска – изкрещя принцесата. От коридора дотича нисичка жена на средна възраст. – Така имам задача за теб, много е важно за това ме изслушай.
– Да, милейди – кимна жената.
– Първо, прати някой до вдовицата Мери, искам онази безформена черна рокля, която постоянно носи откак е вдовица – Жената гледаше, сякаш принцесата е полудяла, но закима утвърдително. - Ако не я намериш, отиваш при вдовицата Кенси, и тя има грозна, черна рокля, просто направи всичко, искам грозна черна рокля, ясна ли съм? После иди да вземеш черното перде от тавана, искам го за воал. – Тя се ухили садистично и продължи – Трябва ми венец от тръни, и един от онея грозните цветя дето миришат гадно. Искам грамаден, много, много голям букет от изсъхнали рози и една купичка с черна боя, и торбичка с пепел. Засега е това тичай да ми ги доставиш.
Слугинята кимна и се затича през коридора.
– Милейди, не бива така! – запротестира Елинър.
– Не ме е грижа – отсече Джен, съблече се и се потопи във ваната, нищо че после ще се изцапа, нямаше да се откаже от малко удоволствие.
Елинър се закле пред себе си, че ще предотврати грозния план на повереницата си, затръшна вратата след себе си и изтича да спре Франсиска.

Дженивия бе задрямала във ваната, когато Алая връхлетя в стаята.
– Джен, спиш ли? – Изкрещя от вратата Алая.
– Ти и мъртвец ще събудиш, като крещиш така. - нацупи й се Джен.
– О, глупости – усмихна се Али и разклати русата си глава – Хайде ставай, - рече тя и метна към Джен голяма хавлиена кърпа – След около 2 часа ще се омъжваме, преди това обаче ще отидем при старата Хана Стюард, ще ни гледа на ръка. – Али отвори гардероба на Джен и зарови из него – Ама твоята Елинър не може ли, да ти подреди гардероба, все едно е минал тайфун през него – нацупи се младото момиче, после измъкна, красива лилава рокля и я подаде на Джен, която вече бе излязла от ваната – Нищо, сега не му е времето, дай да ти помогна – и започна да закопчава копчетата на роклята.
– Ще ходим да ни гледа на ръка ли – зачуди се Джен – аз не вярвам в такива работи.
– Нищо, аз вярвам, и Гуен вярва, отиваме докато още можем.
– Добре, а снощи как беше на вечерята?
– Ужасно – рече Али – и аз да се бях напила като теб, за да не ми се налага да бъда на тази вечеря.
– Какво стана?
– Първо научих, че мъжа, в който почти се влюбих в гората, бил бъдещия ми мъж, не му проговорих цяла вечер. Гуен пък се скара на масата с Рейн и избяга, той се разбесня и хукна подир нея, не разбрах как свърши цялата история. Татко, се размрънка, че сме провалили вечерята, вкисна ми настроението и се прибрах в стаята си, но Алекс ме последва и... ох не искам да говоря за това, както и да е, да се махаме.
– Добре, ама от това нищо няма да излезе. – предупреди я Джен
Двете момичета тръгнаха към стаята на Гуен, и я срещнаха в коридора.
– Ах, ето ви, вече си мислех, че няма да дойдете.
– Ето ни, да свършваме с тая глупост – каза Джен и се запъти към стълбището.
– Ти как си, Джен? – попита я Гуен.
– Ами, горе-долу, ще се оправя.
– Не ми се иска да се омъжвам – призна Гуен.
Сестрите и се обърнаха и я погледнаха учудено.
– Мисля, че няма да съм щастлива с него, той не обича децата.
– Аз също не искам да се омъжвам, затова ще избягам от църквата – каза Джен.
– Татко няма да е хич очарован – предупреди я Али.
– Ако бях смела колкото теб, Джен, и аз щях да избягам – призна Гуен – но знам, че ще ме омъжат каквото и да стане, а после Рейн, ще ми трие сол на главата, не ми се иска да го ядосвам. А ми ти Али?
– Ами, аз малко го харесвам – усмихна се гузно Али – Когато ме целуна ми омекнаха краката.
– На мен ми се разтопиха костите, но пак не искам да се омъжвам – заяви Гуен.
– Макар да се разтопих в ръцете му, пак не го искам за мъж – съгласи се Джен.
– Не съм аз виновна – заоправдава се Али – просто, когато е до мен, дори да се караме, пак съм щастлива.
– Али, как може да се оставяш да те подведе – започна да й се кара Джен.
– О, я стига, искаме или не ще се омъжваме, затова стига да отиваме да видим какво ще ни каже Хана.
– Така е Джен, да не се караме, скоро ще ни разделят завинаги – Гуен прегърна сестрите си – Много ви обичам и ще ми липсвате.
– И на мен – каза Али.
– С кой ще се карам? – усмихна се Джен - Ще ми липсвате, сестрички.
В меланхолично настроение, трите закрачиха през двора, за да стигнат до къщата на старата Хана.
Али почука на вратата. От вътре се показа ниска леко сгърбена старица с дълги бели коси, и широка усмивка на беззъбата си уста.
– Каква приятна изненада – каза тихо старицата. – Какво ще желаят младите дами.
– Искаме да ни гледате на ръка, Хана – каза Али, докато влизаха в къщичката.
– За бъдещето със съпрузите ви, нали?
– Аха – закимаха принцесите.
– Добре – каза старицата – Първо, принцеса Алая.
Али пристъпи към нея и й подаде ръката си. Старицата се загледа в линиите на ръката й, после погледна в очите й.
– Виждам много битки в живота ти, дете – заговори Хана – Три пъти ще умираш, и три пъти ще се раждаш. След година, ще откриеш истинското щастие. Послушай ме, момиче. Вярвай на мъжа си, той ще те закрия, и ще ти покаже, какво е да обичаш истински.
Али само кимна, притеснена от това, какво значи, „три пъти ще умираш, и три пъти ще се раждаш”.
– Елате и ми подайте ръката си, лейди Дженивия – Джен се намръщи, но пристъпи и подаде ръката си – Пазете се от приятелите, които ще си създадете, принцесо. Един от тях, ще убие, част от вас и част от съпруга ви.
– Аз няма да се омъжва, – възнегодува Джен – ще избягам.
– Загубена кауза, милейди. На дланта ви го пише, ще се омъжите и много скоро ще заминете от тук. През живота си ще обичат трима мъже. Когато и тримата мъже се появят в живота ви, ще осъзнаете какво е да имаш цялото щастие на света.
– Да бе да – поклати скептично глава Джен и отстъпи мястото си на Гуен.
– А сега вие, малка лейди – каза старицата и пое дланта на Гуен – Пазете се от морето, милейди. Дръжте се винаги за съпруга си, помогнете му да намери себе си, защото докато не открие на каква любов е способно сърцето му, никога няма да сте щастлива с него.
– А той, ще ме обикне ли? – попита тихо Гуен.
– Всичко е възможно, милейди – каза просто Хана – всичко зависи от вас.
Трите сестри тръгнаха да се прибират умълчани, мислейки си, че всичко това бе загуба на време. Никоя от трите не научи нещо полезно за бъдещето си. Решиха, че това са само глупости на стара, самотна жена. Никоя от тях не подозираше, колко верни ще се окажат думите на старицата.